Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Дани не отговори веднага, защото, с изключение на инспектора по пробацията, досега никой не му беше задавал този въпрос.
— Бях военен — най-сетне отговори той.
— Брат ми е военен — обади се Шарлот. — Сега много се притеснявам да не го изпратят в Ирак. Ти служил ли си там?
Дани набързо си припомни биографията на Ник и отговори:
— Да, два пъти. Но не и в последно време.
Кати му се усмихна, когато таксито отби пред „Дорчестър“. Дани си спомни последната млада жена, която го бе погледнала по същия начин.
Изчака всички да слязат от таксито и се чу да предлага:
— Нека аз да платя! — Беше убеден, че Пол ще му отвърне с нещо като: „И дума да не става“, но…
— Благодаря ти, Ник — рече Пол, хвана Шарлот под ръка и тръгна към хотела.
Дани извади портфейла си и се раздели с десет паунда. Едно беше сигурно — щеше да се прибира пеша.
Кати го чакаше до таксито.
— Пол ми каза, че за втори път гледаш представлението — каза тя, докато вървяха към входа.
— И пак бих го гледал, ако ти играеш Гуендолин — с усмивка отвърна Дани.
Тя също се засмя и го целуна по бузата. Още едно нещо, което отдавна не му се беше случвало.
— Много си сладък, Ник — изрече тя, хвана го за ръката и го поведе към балната зала.
— Каква ще е следващата ти роля? — попита я Дани, наложи се почти да крещи, за да надвика шума на тълпата.
— Тримесечно турне с „Инглиш Туринг Къмпани“.
— Пак ли като дубльорка?
— Не, те не могат да си позволят да наемат дубльори. Ако някой не е в състояние да играе, продуцентът търси заместник. Така че това ще е моят шанс да съм на сцена и твоят — да дойдеш да ме гледаш.
— Къде ще имате представления? — поинтересува се Дани.
— Можеш да си избереш — Нюкасъл, Шефилд, Бирмингам, Кеймбридж и Бромли.
— Мисля, че ще ми е най-удобно в Бромли — отвърна Дани и взе чашата шампанско, която му поднесе един от келнерите.
Огледа претъпканата зала, в която като че ли всички говореха едновременно. Останалите или пиеха шампанско, или обикаляха между хората с надеждата да впечатлят режисьори, продуценти и критици, за да си осигурят следващо участие.
Дани пусна ръката на Кати и си припомни, че също като безработните актьори и той беше дошъл тук с конкретна цел. Бавно огледа залата в търсене на Лорънс Девънпорт, но не го забеляза. Вероятно щеше да се появи по-късно.
— Отегчих ли те вече? — попита Кати и грабна втора чаша шампанско от минаващия келнер.
— Не — неубедително отвърна Дани.
В този момент към тях се присъедини някакъв мъж.
— Здравей, Кати — поздрави я непознатият и я целуна. — Осигури ли си нова роля, или ще почиваш?
Дани си взе наденичка от близкия поднос, защото си припомни, че няма да има друга вечеря. Отново огледа залата за Девънпорт, но видя друг, когото не беше очаквал. Трябваше да се досети, че и той ще присъства на партито. Мъжът стоеше в центъра на залата в компанията на две млади момичета, които видимо попиваха всяка негова дума. Като че не беше толкова висок, колкото си го спомняше от последната им среща, но пък тогава се намираха в тъмна уличка и единствената грижа на Дани бе да спаси живота на Бърни.
Сега реши да го огледа по-отблизо. Постепенно започна да се приближава, докато накрая ги деляха само няколко крачки. Спенсър Крейг се обърна право към него. Дани замръзна на мястото си, но забеляза, че Крейг гледа над рамото му, вероятно забелязал някоя привлекателна дама.
Дани се взря в човека, който бе убил най-добрия му приятел и явно смяташе, че му се е разминало. „Не и докато съм жив“, почти гласно изрече Дани. Направи още една крачка, окуражен от това, че Крейг не гледаше него. Но друг мъж от компанията му явно усети, че някой се доближава зад гърба му, и се обърна. Дани застана лице в лице с Джералд Пейн. Отне му няколко секунди, докато го разпознае, защото беше много напълнял от дните на процеса. Пейн пак му обърна гръб, незаинтересован. Дани си спомни, че дори когато даваше показания от свидетелската скамейка, Пейн не му беше обърнал внимание — вероятно тактика, която Крейг го беше посъветвал да следва.
Дани си взе парче пушена сьомга и се заслуша в историята, която Крейг разказваше на момичетата. Очевидно беше от обичайния му репертоар. Сравняваше съдебната зала с театралния салон, като единствената разлика била, че в съда никога не знаеш кога ще спуснат завесата. Момичетата послушно се засмяха.