Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Яна не беше настояла да узнае причините за появата на Пола. Съгласи се на този разговор с учтиво примирение и я прие любезно. Като че ли беше стигнала до заключението, че най-правилният подход при контакти с полицията в чужда страна е покорство и съгласие да отговаряш на въпросите. Пола имаше смътното чувство, че това поведение не съответства на обичайните реакции на Яна.
Яна прехвърляше за втори път снимките. После поклати глава.
— Никога не съм виждала никой от тези хора с господин Уейд — каза тя. Чуждестранният й акцент беше едва доловим. Беше разказала на Пола, че е квалифициран преподавател по английски и френски. Но тези умения не се ценяха особено високо в родината й тъкмо сега. Двамата с годеника й бяха дошли да спечелят достатъчно пари, за да могат да си купят къща в Полша. Съберяха ли необходимата сума, щяха да се приберат у дома. Яна твърдеше, че щели да успеят да свържат двата края, ако не се налагало да плащат наем.
Тя поспря, загледана в снимката на Джак Андерсън.
— Но този човек… Струва ми се, че съм го виждала, но не мога да си спомня къде и кога.
— Може би е идвал в къщата? — Пола й предложи цигара, взе и тя една, и двете запалиха. Яна продължаваше да гледа намръщено снимката.
— Струва ми се, че е идвал в къщата, но не за да се види с господин Уейд — каза тя бавно, издишвайки тънка струйка дим. — Като че ли продаваше нещо. Не мога да си спомня. Имаше микробус — тя притвори очи, челото й се смръщи още повече. — Не, няма смисъл. Беше отдавна — поклати глава със съжаление. — Не мога да бъда сигурна.
— Няма значение — отвърна Пола. — А да сте чували някога господин Уейд да споменава човек на име Джак Андерсън?
Яна дръпна от цигарата и поклати глава.
— Трябва да имате предвид, че господин Уейд не разговаряше с мен по лични въпроси. Нямах представа дори, че е от Брадфийлд.
— А да е говорил за футбол? Да е споменавал футболист на име Роби Бишоп?
Яна я погледна объркано.
— За футбол ли? Не, той се интересуваше от макети на влакове — тя разпери ръце. — Никога не е гледал футболни мачове.
— Добре. А не идваха ли в къщата хора на гости при господин Уейд? — Пола вдиша дима. Макар че разговорът се очертаваше като непродуктивен, щеше да може поне да попуши. А напоследък това се случваше рядко по време на разпит. Забраната за пушене важеше дори в стаите за разпит в полицията, и някои от арестантите настояваха, че това нарушавало човешките им права. Пола беше склонна да се съгласи с тях.
Яна дори не се замисли, преди да отговори.
— Не идваше никой — каза тя. — Но не мисля, че трябва да го съжаляваме заради това. Има хора, които се чувстват по-добре, когато са сами. Струва ми се, че той беше такъв човек. Приятно му беше, че съм там, за да готвя и чистя, но не искаше да се сприятелява с мен.
— Не ме разбирайте погрешно… — Пола сви леко рамене в безпомощен жест, с който сякаш искаше да каже: „Налага се да задам този въпрос, но ми се иска да не беше така“. — Но имате ли представа от сексуалния му живот? Искам да кажа, бил е млад човек, вероятно е имал някакви сексуални интереси…
По нищо не пролича Яна да се е засегнала.
— Нямам представа — отвърна тя. — С мен никога не е преминавал границата на приличието. Но не мисля, че беше хомосексуален — Пола повдигна едната си вежда. Яна се усмихна. — Не съм забелязала присъствието на хомосексуални порнографски материали в къщата. Понякога виждах списания — от онези, които може да се купят във всяко магазинче за вестници. Нищо особено шокиращо. И само момичета, не момчета. Понякога излизаше с колата, без да вземе кучетата, и отсъстваше по час-два. Когато се върнеше, изглеждаше леко смутен и обикновено вземаше душ. Може да е посещавал проститутки, не знам. — Тя изгледа проницателно Пола. — Защо ми задавате тези въпроси. Дали пък не сте започнали да вярвате, че казвам истината, като твърдя, че не съм правила онзи сладкиш?
— Възможно е да съществува връзка между смъртта на господин Уейд и едно убийство в Брадфийлд. И ако случаят действително е такъв, ще се окаже, че вие сте казали истината — отвърна Пола.