Кървав лабиринт

Пола се вторачи в краката си.

— Не знам дали вие знаете, но доктор Хил ми… помагаше да се съвзема — започна тя с очевидно усилие. — Исках да напусна работа. Но той ми помогна да видя нещата в друга светлина.

— Знам колко го бива в това отношение — отвърна меко Карол. Тя също бе имала нужда от способностите му да помага на хората да се възстановят, но предполагаше, че Пола е имала повече полза от разговорите им поради липсата на интимност между тях двамата.

Пола вдигна очи и срещна погледа й, издала предизвикателно брадичка.

— Аз съм му длъжница. Затова, когато вчера ме повика при себе си, не се поколебах. Той ми разказа за друг случай, който според него бил свързан с убийството на Роби Бишоп. Каза ми, че вие вече сте отхвърлили тази идея, и честно казано, не се учудих, след като той ми обясни колко отвлечена е връзката.

Карол успя да съхрани спокойното си изражение, но вътре в нея спокойствието се беше изпарило. Каква игра играеше той, по дяволите? В най-добрия случай това означаваше, че няма вяра в способностите й. В най-лошия ставаше дума за обикновено предателство. Как бе възможно да се обърне към нейна подчинена и да я използва, за да й покаже как да си върши по-добре работата?

— Да не искаш да ми кажеш, че си се занимавала с проучване на обстоятелствата около смъртта на Даниъл Уейд? — попита тя, произнасяйки думите заплашително отчетливо.

Пола се стегна цялата, както си седеше на стола, но не трепна.

— Да, шефе.

Карол наклони глава на една страна, оглеждайки Пола със същото високомерие, което обикновено пазеше за арестантите в стаята за разпити.

— Бихте ли ми припомнили, детектив Макинтайър, кога точно напуснахте работа в отдела за особено тежки престъпления и постъпихте на работа при доктор Хил?

— Няма нищо подобно — започна Пола. — Аз му дължа много.

— Имахте възложена задача в рамките на разследване на убийство, а вие решихте да я пренебрегнете, само защото някакъв цивилен, който понякога сътрудничи на нашия отдел, ви е казал да отидете и да свършите нещо друго?

Гласът на Карол би могъл да замрази вълните в бурно море. Виждаше ясно колко силно думите й раняват Пола, и беше я обзела такава дребнава заядливост, че в този момент изпита задоволство.

За нейна изненада Крис пое хвърлената ръкавица.

— Струва ми се, че в случая по-важното е това, което Пола е открила, шефе. Сама виждате, че тя не се гордее особено с постъпката си, но няма съмнение, че е постигнала резултат. Тя е свястно ченге и не заслужава да бъде прикована на позорния стълб, защото се е осмелила да поеме риск. Всички ние постъпваме така от време на време — очите й срещнаха предизвикателно очите на Карол. Имаше период, когато и двете служеха в централата на полицията в Лондон. Карол съзнаваше, че Крис Дивайн знае за нея повече, отколкото който и да било друг от подчинените й.