Изчезналият герой
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 970-954-27-0646-5
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изчезналият герой». Краткое содержание книги:
С „Изчезналият герой“ — първата книга от поредицата ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП, Рик Риърдън продължава историята за митични богове, ужасяващи чудовища и съвременни герои, започнала в ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП. Този път приключенията, хуморът и интригата ще са още по-епични, а новите врагове — по-ужасни и безмилостни отвсякога.
Отварите. Естествено, че щеше да използва тях. Тя беше известна отровителка.
Отдолу битката бушуваше. Лио надуваше свирката си, а Джейсън се мъчеше да привлече вниманието на драконите с викове. Пайпър не се осмели да погледне натам. Не и докато тичаше с кинжал в ръка. Представи си и как пада и се самонамушква с него. Това щеше да бъде голям подвиг наистина.
Сграбчи един щит от въоръжен манекен на третия етаж и продължи да се катери. Представи си, че тренер Хедж крещи в ума й, точно както в часовете по физкултура: „Хайде, Маклийн! Това ли ти е катеренето!“.
Стигна горния етаж, дишайки тежко, но бе закъсняла. Медея беше вече при гишето с отрови. Магьосницата взе синята стъкленица, оформена като лебед — тази, в която съхраняваше смъртоносната отрова, — и Пайпър направи единственото нещо, което й хрумна. Метна щита по нея.
Медея се обърна с триумфална усмивка тъкмо навреме, за да бъде ударена от двайсеткилограмово метално фризби. Тя залитна и събори гишето. Стъклениците западаха от рафтовете. Когато се изправи, дрехата и бе оцапана в няколко различни цвята. Много от петната бяха започнали да димят или блестят.
— Глупачка! — извика Медея. — Имаш ли представа какво ще стане от смесването на толкова различни отвари?
— Ще умреш? — попита Пайпър с надежда.
Килимът в краката на Медея започна да дими. Тя се закашля, а лицето й се сви от болка… или се преструваше?
Отдолу Лио извика:
— Джейсън, помощ!
Пайпър рискува да хвърли един поглед към тях и почти заплака. Един от драконите бе приковал Лио към пода и оголил зъби, готов да нанесе последен удар. Джейсън бе на другия край на стаята, увлечен в битка с другия дракон, твърде далеч, за да помогне.
— Обрече на гибел всички ни! — изпищя Медея. От килима се издигаше зловонен пушек, от които блеснаха искри. Щандът с дрехи пламна.
— Имаме броени мигове, преди тази смес да обхване сградата и да унищожи всичко. Няма време…
ПРАС!
Стъкленият таван се пръсна и бронзовият дракон Фестус се спусна в супермаркета сред дъжд от многоцветни стъкла. Той долетя до мястото на битката и сграбчи по един слънчев дракон в лапа. Едва сега Пайпър оцени по сила и достойнство техния метален приятел.
— Това е моето момче! — извика Лио.
Фестус отлетя до преддверието и изхвърли слънчевите дракони в ямите, от които бяха изпълзели. Лио се спусна до фонтана и натисна мраморния бутон, с което слънчевите часовници се затвориха. Те потреперваха от ударите на драконите, опитващи се да излязат, но поне за момента чудовищата оставаха пленени.
Медея изруга на някакъв древен език. Целият четвърти етаж гореше, а въздухът бе пълен със зловония. Дори при разбития покрив Пайпър усещаше как горещината се засилва. Тя се отдалечи до края на перилата, насочила кинжал срещу Медея.
— Няма да бъда изоставена отново! — магьосницата коленичи и хвана червената стъкленица, която някак си бе оцеляла. — Искаш паметта на приятеля си? Вземи ме със себе си!
Пайпър погледна зад нея. Лио и Джейсън бяха яхнали Фестус. Бронзовият дракон хвана двете клетки със сатира и духовете на бурята с нокти, докато размахваше могъщите си криле, и започна да се издига. Сградата потрепери. По стените се издигаха огън и пушек. Всичко започна да се топи, въздухът стана отровен.
— Няма да се справите без мен! — предупреди ги Медея. — Твоето момче ще си остане в неведение, а татко ти ще умре! Вземете ме със себе си!
За миг Пайпър бе изкушена. Тогава обаче видя мрачната усмивка на Медея. Магьосницата бе толкова уверена в силите си, че бе сигурна в успеха на всяка своя сделка. Убедена беше, че може да се измъкне винаги.
— Не и днес, вещице! — Пайпър скочи. Тя падаше само за секунда, преди Джейсън и Лио да я хванат и да я качат на дракона. Чу яростния писък на Медея, докато се издигаха от разбития покрив в посока към Чикаго.
А после магазинът избухна.
XXIX. Лио
Час по час Лио продължаваше да поглежда назад. Той почти очакваше да види как зад тях се появяват слънчевите дракони, впрегнати в летяща колесница, от която луда продавачка ги цели с магически отвари. За щастие нищо такова не се случи.
Насочи дракона на югозапад. Постепенно димът от горящия магазин изчезна в далечината, но Лио не можа да се отпусне, докато предградията на Чикаго не отстъпиха пред заснежени поля, а слънцето не започна да залязва.