Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
И докато водачите лежали пръснати по леда, Бредбъри просто минал между тях и спечелил първия златен медал, печелен от Австралия на зимни олимпийски игри.
Принципът на Бредбъри: дръж се и не се отказвай, защото никога не се знае.
В състезанията от веригата „Мастърс“ той бе особено уместен, защото година след година във финалните обиколки на всяко състезание се показваше наистина опасно пилотиране, докато състезателите гледаха да се елиминират един друг на всяка цена.
Това безразсъдно пилотиране беше толкова често, че си имаше наименование: „Лудостта на Мастърс“.
Обиколка: 40 от 40
Навлязоха в последната обиколка, а Джейсън се влачеше на шест автомобилни дължини зад най-близките петима състезатели.
Раул Хасан се беше изкачил в класирането, както и Пабло Ривиера и сега се бяха измъкнали от последните три места.
Непосредствено пред Джейсън се намираха:
На 12-о място (и затова предпазен от елиминиране): Хелмут Райце, германският пилот от отбора на „Порше“.
На 13-о: Карло Мартинес с неговия „Боинг-Форд“.
На 14-о: Брук Питърс от отбора на „Дженеръл Мотърс“.
И накрая Джейсън.
Профучаваше през последния район и не можеше да ги настигне.
Надолу до Лакътя, но все още не можеше да навакса съществено.
След това отново в града, яростно завиване и накланяне, преди да пресече Сентръл Парк за последен път и да се озове пред последните няколко завоя преди финала.
Джейсън се ругаеше за допуснатата по-рано грешка, но странно защо беше щастлив.
Беше стигнал до Мастърс.
И само по себе си това беше изключително постижение. През следващите години отново щеше да се върне тук — сигурен беше в това, но тогава щеше да е по-голям и по-добър състезател. В края на краищата беше само на петнадесет.
И тогава, когато болидите пред него влетяха в последния ляв завой — поразително и вълнуващо „Принципът на Бредбъри“ влезе в действие.
До голяма степен вината беше на класирания на 13-о място пилот Карло Мартинес, който в опита си да избегне елиминацията направи опит да надмине класирания на 12-о място Хелмут Райце с неговото „Порше“.
Както и да се погледне място нямаше, но въпреки това Мартинес се опита — Лудостта на Мастърс — и стрелна своя „Боинг“ от вътрешната страна на сребристото „Порше“ на Райце, щом влязоха в последната обиколка.
Резултатът беше поразителен и не по-малко трагичен.
Мартинес закачи Райце, двете коли се завъртяха, но не преди третия следващ ги болид, „Дженеръл Мотърс“ на Брук Питърс, да се блъсне с пълна скорост в тях. Питър и неговият навигатор катапултираха секунда преди колата им да изчезне в огнено кълбо.
И трите коли рухнаха на пътя, овъглените им останки се посипаха от двете страни на последния завой.
В този момент „Аргонавт“, изоставен като вече умрял на последното място, просто мина край тях, наклони се и зави в Пето авеню, разсече черните стълбове дим, които се издигаха от останките, и прелетя над финалната линия — последната кола, която да я пресече в Състезание 1, но вече на безопасното 12-о място.
Благодарение на чистия си късмет, на това, че продължи, когато всичко изглеждаше загубено, Джейсън попадна в Състезание 2!
Веднага след края на суперспринта „Либърти“ огромни таблици с класирането щръкнаха из града: над старт/финала на Пето авеню на Таймс Скуеър, на Бруклинския мост и на още стотици други места.
Таблицата с класирането в челото изглеждаше така:
Пилот Суперспринт „Либърти“ Манхатънско състезание на вратички Преследването Търсенето Общо 1. Ромба, А. (1) Отбор на „Локхийд-Мартин“ 10 10 2. Фабиан (17) Отбор на „Рено“ 9 9 3. Труво, Е. (40) 8 8 4. Карвър, Е. (24) Отбор ВВС на САЩ 7 7 5. Левицки, Д. (23) Отбор ВВС на САЩ 6 6 6. Скайф, М. (102) Отбор на „Дженеръл Мотърс“ 5 5 7. Хасан, Р. (2) Отбор „Локхийд-Мартин“ 4 4 8. Рейн, Д. (45) Отбор „Боинг-Форд“ 3 3 9. Чоу, А. (38) Отбор на Китай 2 2 10. Райце, Р. (51) Отбор „Порше“ 1 1 11. Ривиера, П. (12) Отбор „Ломбарди“ 0 0 12. Чейсър, Дж. (55) Отбор „Ломбарди“ 0 0 13. Райце, Х. (50) Отбор „Порше“ НЗ 14. Мартинес, Карло (44) Отбор „Боинг-Форд“ НЗ 15. Питърс, Б. (05) Фирмен отбор на „Дженеръл Мотърс“ НЗ 16. Идеки, К. (11) Отбор „Ямаха“ НЗ