Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Започваше се.
Джейсън беше изтеглил място, гледащо на изток — най-търсени бяха гледащите на север, след като най-важната област за реализиране на точки се намираше в средата на северната част на острова. Докато състезателите полетяха на изток и после завиха на север, Джейсън, по нареждане на Бъг, се завъртя на 360 градуса и полетя на юг по Пето авеню и към южната половина на острова.
Обаче и един друг състезател пое на юг, следваше Джейсън отблизо.
Фабиан.
И докато Джейсън летеше на юг и профуча през живописните вратички пред парка при Уошингтън Скуеър и паметника на Световния търговски център и Уолстрийт, стана ясно, че Фабиан не го е последвал просто на юг.
Фабиан го следваше навсякъде!
Всеки път, когато Джейсън завиваше към нова вратичка, Фабиан завиваше след него.
— Мамка му, Бъг! Лепнал ни се е като опашка! Не се доверява на собствения си навигатор и използва нашия състезателен план.
В състезанията на вратички „опашката“ не беше нещо непознато (в Южното полукълбо му викаха „репей“). Технически беше в рамките на правилата, но същевременно се смяташе за евтин и подлярски начин да се състезаваш.
По целия път към Манхатън тълпите приветстваха „Аргонавт“…
… виковете се превръщаха в дюдюкане и освиркване, когато частица от секундата по-късно се показваше пурпурнозлатистият „Марсилски сокол“.
През още вратички в югозападния ъгъл на острова. Всеки път, когато „Аргонавт“ профучаваше през вратичка, вратичката даваше остър електронен сигнал:
Бип! Бип! Бип!
Състезателният план на Бъг беше почти съвършен — съставен така, че да минат през възможно най-много вратички, носещи много точки, като пропускат онези, които не възнаграждават равностойно пилота за положените усилия.
Същевременно целият маршрут беше измислен така, че да държи Джейсън в близост с боксовете за нужните смени на магнитни дискове и дозареждане с охладителна течност.
Точно когато часовникът отброи първия час от състезанието и Джейсън влезе за втори път в бокса, „Аргонавт“ беше натрупал невероятните 750 точки и оглавяваше класирането!
За съжаление, тъй като го следваше навсякъде, Фабиан имаше същия брой точки и двамата си деляха водачеството.
Но в този момент Джейсън направи нещо неочаквано.
Потегли отново на юг, но този път по свръхбързия маршрут по „Франклин Делано Рузвелт“. Беше се насочил към тунела „Бруклин-Батъри“. И към вратичката, снасяща 100 точки, в другия му край.
Фабиан видимо се поколеба дали да го последва, но накрая реши отново да му стане опашка.
Впоследствие това се оказа много умен план — да се захванеш с тунела, докато магнитните ти двигатели са с максимална мощност, резервоарите са пълни с охладителна течност и няма какво да те разсейва.
Без да намалява, „Аргонавт“ се гмурна в тунела, следван от „Марсилски ястреб“.
Минута по-късно Джейсън излезе в обръщалото в другия, бруклинския край на дългия тунел и беше посрещнат от рева на събраните тълпи; зави, наклони се почти вертикално, мина на скорост през вратичката…
Бип!
… и влезе с рев в тунела, за да поеме по обратния маршрут.
Обаче докато Джейсън плячкосваше точките на южните райони, другите напредваха добре в северната част на острова.
Първи между тях бяха двамата пилоти на ВВС на САЩ: Карвър и Левицки.
Те бяха специалисти по състезания на вратички, а освен това ВВС на САЩ се гордееха със способността си да навигират всеки курс по най-резултатен начин.
Говореше се, че навигаторите на Карвър и Левицки всеки ден са тренирали по десет часа на най-съвременни симулатори за компютърна навигация, така че най-рационалното планиране на състезателния маршрут се беше превърнало едва ли не в тяхна втора природа.
Обаче, когато завърши първият час от състезанието и стана ясно, че със своите 740 точки двамата изостават с десет от Джейсън и Фабиан, тълпите и коментаторите направо полудяха.
Телевизионните коментатори с помощта на своите компютри за планиране на маршрути веднага започнаха да анализират възможните състезателни планове на Джейсън, като се основаваха на досегашния му курс.
— Ха! — възкликна един. — От старта Джейсън пое на юг, а всички останали полетяха на север. Сега се връща на север, където улиците вече не са толкова задръстени с други състезатели и по маршрута си трупа вратички с по 20 точки печалба… Току-що се прехвърли на булевард „Хенри Хъдсън“ и продължава на север. Къде ли може да отива? Окей, ето, излиза компютърната оценка на неговия план… какво прави той, по дяволите?!