Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Нюйоркската тълпа зарева от удоволствие: не можеше да повярва, че може да се измисли подобна смела стратегия.
Джейсън беше изненадал всички.
Когато влезе в питлейна, всички телевизионни екипи в града се бяха струпали пред неговия бокс.
След заслужените прегръдки, разменени със Сали и Бъг зад затворените врати на бокса, той излезе, за да се изправи пред медиите.
— Джейсън! Джейсън! Предварително ли беше планирал всичко?
— Джейсън! Откъде знаеше, че Зейвиър ще допусне такава новобранска грешка?
— Джейсън! Как се чувстваш сега, след като успя да се класираш за Ню Йорк Мастърс?
Последният въпрос привлече вниманието на Джейсън.
— Чувствам се… прекрасно — отговори той. — Проблемът е… че нямам лицензиран отбор… който да ме спонсорира. А без отбор не мога да се състезавам.
— Млади приятелю — избоботи познат глас, — винаги можеш да пилотираш от името на моя отбор.
Умберто Ломбарди се беше изправил зад тълпата журналисти, ухилен до уши.
Разпери широко ръце.
— Имах втори болид, но един млад пилот го разби тази година в Италия! Джейсън, ако си готов да се състезаваш със своя собствен болид, можеш да го направиш с моя лиценз в сериите Мастърс.
Медиите отново насочиха микрофоните към Джейсън.
Той точно се готвеше да отговори, когато се чу друг глас, който надвика шума:
— Аз имам друго предложение.
Всички се обърнаха…
… и видяха добре облечен мъж, застанал до Ломбарди. Беше по-млад от него, на четирийсетина, американец, със съвършено пригладени коси. На костюма му сякаш беше написано: „Аз съм богат!“.
Това беше една от най-известните личности в света на ФЛК.
Антъни Нелсън, шеф на фирмения отбор на „Локхийд-Мартин“.
— Аз разполагам с резервна кола — многозначително продължи той. — Моят отбор беше готов да участва в Мастърс с трима пилоти, но за съжаление нашият пръв избор — той погледна към бокса на Зейвиър — не издържа изпита на Чалънджър. Но ти, Чейсър, го издържа. Заради това за отбор „Локхийд-Мартин“ ще е чест, ако се състезаваш от наше име.
Медийната тълпа замръзна. Всички бяха впили поглед в Джейсън.
Джейсън също гледаше над тълпата репортери и оператори. Гледаше нетърпеливите им лица — нетърпеливи за нова история.
След това погледна Нелсън и Ломбарди — и пред очите му се откри парад на контрастите. Единият слаб и дребен, другият — едър и шумен. Единият предлагаше болид последна дума на техниката. Другият нямаше нищо, освен лиценз от Международната асоциация на ФЛК.
Единият беше ял с него мазни пилешки бургери. Другият очевидно от години не беше ял нещо толкова вредно.
Джейсън си пое дълбоко дъх.
— Смятам да се състезавам за отбор „Ломбарди“.
Медиите направо се взривиха. Заваляха въпроси, засвяткаха светкавици и прожектори, обаче на Джейсън вече не му пукаше.
Без да им обръща внимание, той се прибра в бокса, като по такъв начин сложи край на пресконференцията.
Огледа отбора си: дребничкия Бъг, усмихнатата Сали Макдъф, сериозния Скот Сиракюз.
— Е — каза им, — аз самият още не мога да повярвам. Обаче след два дни ще се състезаваме в Ню Йорк Мастърс.
След като получи поредната сензация, тълпата от медийни представители си тръгна. Джейсън остана сам в бокса.
В отсрещния бокс видя Зейвиър — също сам, събираше си багажа.
По някаква причина, която сам не можеше да обясни, Джейсън отиде при него.
— Зейвиър, добре се състезава днес.
Зейвиър се направи, че не го забелязва, и продължи да прибира нещата си.
— Е, щом не искаш да говориш с мен… — каза Джейсън и се обърна да си върви.
— Според всички аз съм по-добър пилот от теб — каза Зейвиър зад гърба му.
Джейсън се обърна и го погледна.
Зейвиър го гледаше гневно, погледът му беше леден.
— Беше очевидно през цялата година. Моята средна скорост е по-добра. Завоите. Надминаването. Моят екип. Във всичко съм по-добър от теб. Точно затова не мога да разбера как ме победи днес! Аз трябваше да участвам в Мастърс.
Джейсън също го гледаше втренчено.
— Зейвиър, знаеш ли защо те победих днес?
— Защо?
— Заради всичко, което каза току-що. Да, ти си по-добър от мен. Може би имаш повече талант от мен. Обаче аз работя по-упорито от теб! Затова спечелих. И затова ти се страхуваше от мен през цялата година. Затова изпрати Дидо да ми отвлича вниманието и да събира информация за мен. Затова, принц Зейвиър, ако някога пак се срещнем на пистата, аз пак ще те победя. Желая ти всичко хубаво.