Трескави сънища

— Именно. Съпругата ми сигурно е открила този изключителен ефект случайно. Осъзнала е, че болестта на Одюбон трябва да го е променила дълбоко и като епидемиолог е разполагала със средствата да разбере защо. Гениалността й е била в осъзнаването, че това не е било само психическа промяна, причинена от досега със смъртта; това е било физическа промяна. Питате каква е била нейната роля във всичко това: имам причини да вярвам, че тя може, водена от най-добри намерения, да е занесла откритието си в някоя фармацевтична компания, която се е опитала да разработи лекарство от него. Лекарство за повишаване на творческата активност или това, което днес се нарича „умно“ хапче.

— И какво се е случило с това лекарство? Защо не е било разработено, според вас?

— Когато научим това, мисля че ще сме много по-близко до отговора на въпроса защо съпругата ми е била убита.

Хейуърд заговори отново, бавно:

— Разбрах днес, че Блеклетър е бил консултант в няколко фармацевтични компании, след като напуснал „Доктори с крила“.

— Отлично. – Пендъргаст отново закрачи. – Готов съм за рапорта ви.

Хейуърд накратко преразказа пътуването си до Флорида и Сейнт Францисвил.

— И Бласт, и Блеклетър са били убити с дванайсеткалиброва пушка със скъсена цев. Влязъл е в къщата, убил е жертвите, после напуснал мястото и взел няколко неща, за да изглежда като обир.

— Кои фармацевтични компании е консултирал Блеклетър?

Хейуърд отвори куфарчето си, извади кафяв плик, измъкна от него един лист и му го подаде.

Пендъргаст отиде до нея и го взе.

— Изровихте ли някои от предишните контакти или колеги на Блеклетър?

— Само един – снимка на стара изгора.

— Отлично начало.

— Като заговорихме за Бласт, има нещо, което не разбирам.

Пендъргаст остави снимката настрана.

— Да?

— Ами – съвсем очевидно е, че същият човек, убил Блеклетър, е убил и него. Но защо? Той не е имал нищо общо с този птичи грип, нали?

Пендъргаст поклати глава.

— Не, не е имал. И това е много добър въпрос. Предполагам, че е свързано с разговора, който Хелън някога е провела с Бласт. Бласт ми каза, че когато я попитал за „Черната рамка“ и какви са нейните причини да я иска, тя казала: „Не искам да я притежавам, искам само да я изследвам“. Сега знаем, че Бласт е казвал истината. Но, разбира се, който и да е организирал убийството на жена ми, не е можел да знае какво е било изречено в този разговор. Тя може да му е казала повече – може би много повече. За Одюбон и за птичия грип, например. И ако е така, от съображения за сигурност, Бласт е трябвало да умре. Не е бил голяма риба, но все пак е бил риба.