Страшният съд [bg]

— Какво бе, мамка му… — възкликна мъжът.

Колкото по-навътре навлизаха в двореца, толкова по-силна ставаше миризмата. Мъжът вдигна ръкава към лицето си и притисна силно ръка към носа си.

Една врата водеше към стълбище, спускащо се в сутерена. Миризмата, която се носеше откъм него, бе ужасна. Мъжът надникна през вратата и започна да повръща, отстъпи назад и блъсна момчето.

Тръгнаха назад, завиха зад един ъгъл и се озоваха пред импозантно виещо се стълбище, което водеше към горните етажи. По средата на избелелия зелен килим имаше следа от някаква мръсотия и те тръгнаха по нея. Горе имаше по-малко кашони, но стаите бяха неприветливи, претъпкани с прашни мебели и напомниха на мъжа за тавана на баба му в Хауърд Бийч.

Към края на коридора спалните от двете му страни бяха претъпкани с търговски каталози и вестници. Приличаше на пункт за приемане на вторични суровини, купчините се изливаха навън, в коридора, а пътеката, която вървеше между тях, очевидно водеше до апартамента на собственика.

Тук миризмата се засили още, но бе по-различна от онази в сутерена. Това бе миризмата на човешко същество, кисела, остра, но не като миризмата на отходен канал долу. На мъжа му се стори, че чува някой да бръщолеви и извади ножа си. Сърцето му се разтуптя. Обстановката тук бе като във филм на ужасите.

Бутна момчето настрани и улови богато украсената дръжка на вратата.

Беше заключена.

Мяукащите, скимтящи звуци зад вратата ту се надигаха, ту утихваха, докато накрая съвсем спряха.

Той се отдръпна назад и ритна силно вратата. Тя се отвори, след това отново се върна към тях, а той успя само да зърне разчорлена коса и мръсен бял балдахин над леглото.

Джесика лежеше по гръб, кожата й бе пепелявобяла. Очите — изцъклени. Устните й потрепваха в екстаз. Косата й бе сплъстена и мръсна. Съсухрените й ръце бяха изпъстрени с паяжини от бледозелени вени и множество малки ранички. От едната й ръка висеше хероинова игла. Костеливите пръсти риеха едва-едва върху мръсния чаршаф.

Мъжът издиша през устата си и пристъпи към леглото. Постави едната си длан върху челото й, после я плъзна надолу към шията й. Сънната артерия бълваше кръв. Очите й се извъртяха нагоре и тя се усмихна. Това накара мъжа да се огледа за нещо тежко, с което да размаже лицето й, но докато грабне мраморната лампа от писалището, тя бе вече мъртва.