Да разбиеш мълчанието [bg]

Карол изгледа пейката със съмнение.

— Нещо не мога да си го представя.

— Възглавниците на облегалката са монтирани на релса. Можеш да ги избуташ назад и нагоре, така че да покрият прозореца и да ти осигурят по-голяма ширина. Половината джаджи в лодката са правени по проекти на Артур. Наистина функционира. Ако все още се съмняваш, аз мога да спя тук, а ти да отидеш в каютата.

Накрая се бяха споразумели. Карол на пейката, кучето в краката ѝ, Тони в своята каюта, само на метри от тях. Първоначално той си мислеше, че няма да може да се отпусне поради съзнанието, че тя е толкова близо, при това в собствения му дом. Но преживените през деня „буря и устрем“ на емоциите бяха изсмукали енергията му повече, отколкото съзнаваше, и само минути след като загаси светлината, той потъна в дълбок сън. Когато най-сетне се събуди, спал по-добре, отколкото му се беше случвало от месеци, той продължи да лежи, питайки се какво го беше събудило, докато осъзна, че е било хлопването на вратата.

Когато излезе от каютата няколко минута по-късно, той видя спретнато навития спален чувал. Пейката беше прибрана в обичайното си състояние, а салонът беше празен. На масата имаше бележка, надраскана на хартиена торбичка: „Отиваме да потичаме с Флаш. Ще се върнем скоро.“

Доволен, че тя не се е събудила, обзета от неудобство и желание да избяга, той нахлузи едно яке и се качи на покрива, вдишвайки дълбоко хладния утринен въздух, и се зае да оглежда околностите на пристанището с надеждата да види Карол и Флаш. Под косите слънчеви лъчи гледката към издигащите се наблизо руини на катедралата беше великолепна, но той не прояви интерес към тази красота. Винаги се бе вълнувал повече от човешките ѝ измерения.

Докато се оглеждаше за тях, той провери в телефона си дали темата на материала в „Сентинъл Таймс“ не е била подхваната в други медии. Сърцето му се сви, когато установи, че историята е намерила място в таблоидите, въпреки че нито един от тях не беше я представил особено драматично. Вероятно предпочитаха да избегнат обвинение в клевета. Той въздъхна и отново се върна към бдението си. В крайна сметка търпението му беше възнаградено. Два далечни силуета на пътеката край канала постепенно придобиха очертанията на криминалния инспектор и нейното куче. Щяха да успеят да се върнат навреме за закуска, преди да се появят останалите от екипа. Тога не беше съвсем сигурен как всички ще се съберат в лодката, но нали беше само за днес. Утре вече щяха да разполагат с нови, функциониращи работни помещения на Скенфрит Стрийт.