Пилето

Опитвам се да говоря на Перта, канарчето в клетката, със звуците, които помня от съня, но тя не откликва. Запипикам ли й обаче тъй, както някога пипиках на Пилето, тя ми отвръща с радост. Явно предпочита да си бъда момче. Нейната действителност няма нищо общо с моя сън. И все пак малките й са същите като онези в съня. Ама че работа, вече не мога да кажа коя от двете действителности създава другата. По-правдоподобното е сънят да се оформя според нещата, които стават наяве, но понякога ми се струва, че е обратното. Човек се обърква.

Другата клетка е толкова пълна, че трябва да предприема нещо. Кажи-речи, от всеки чифт имам по три люпила. Налага се да отделя малките мъжки от малките женски; а също и чифтовете. Сезонът завърши и големите канарчета скоро ще започнат да си сменят перушината. Нужно им е повече пространство.

За да разреша този проблем, разделям клетката, определена за мъжките. На височина две трети от пода правя още един под. Така се образува втори етаж, в който пускам Перта и нейните малки. А долния етаж оставям за мъжките — и големи, и малки. Осемдесет и пет от новородените са мъжки и осемдесет и две женски. Сега ще трябва да им засиля храната, за да прекарат по-леко смяната на перушината, а после ще ги изнеса на пазара. Само че хич не ми се ще да ги продавам, особено пък малките на Пилето и Алфонсо. Да, но нали ми разрешиха да отглеждам канарчета, при условие че ще изкарвам пари от тях. По този начин ще мога да плувам в света, който прави възможни съновиденията ми.

Втория етаж на клетката построих, за да мога в съня си да живея отделно с Перта и дечицата ми. Същата вечер, в която го завърших, той се появи и в съня. Е, пространството ни сега е по-малко, но ще потърпим, докато осъществя плана си. А планът ми е да направя така, че да летим на свобода с Перта и дечицата: Това ми хрумна, когато седях на дървото.