Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Денем умът ми е все в летенето. А в съня всичко е толкова реално, че онова, което става наяве, ми се струва невероятно.
Идва време за разплод през новата година. Почиствам и привеждам в ред всички клетки. Вече съм определил чифтовете и ги храня с яйчено пюре и листа от глухарче, за да се засилят. Когато наближи време да ги пусна в клетката, ще махна пода, който я разделя на два етажа, и ще използувам цялата клетка за семейството си.
В началото на април събирам двойките. Тази нощ насън летим с Перта до всички познати места. Гоним се във въздуха и сегиз-тогиз крилата ни се допират. Блазня се да започна да се превъртам във въздуха, както правят някои гълъби, но едно канарче не може да направи такова нещо.
Перта казва, че не иска нашето гнездо да бъде в птичарника; предпочитала да го свием на дървото. За това съм се досетил и аз, нали аз съм този, който сънува, обаче оставам изненадан. Ако в съня Перта свие гнездо на дървото, ще има ли там гнездо и наяве?
На другия ден слагам храна и вода на птичките в кафезите за разплод и гледам как върви чифтосването. Повече от половината чифтове са се съешавали преди, тъй че би трябвало да действуват бързо.
Вече съм отворил вратата на моето летящо семейство и те хвърчат на открито. След като свършвам работата около кафезите за разплод и преди да се прибера за обед, подсвирвам на моите да се приберат в клетката. Всички се връщат, с изключение на Перта. Нея съм я дресирал по-късно от другите, затова се налага да подсвирна още веднъж. Тя долита до дъсчицата, аз й протягам пръст и тя каца на него. В човката си държи нещо, стръкче суха трева.
Същата нощ оглеждаме с Перта цялото дърво — търсим подходящ чатал, на който да направим гнездото си. През деня си мислех да се покатеря на дървото и да сложа за гнездо една цедка, но се отказах.
На другия ден след обед свиря на Перта, но тя не се отзовава. Досещам се, че вие гнездо някъде навън. Това е вторият случай, когато нещо, започнало в съня, продължава и наяве. Оставям малко семе и вода на покрива на птичарника, където няма опасност от котки, и се моля да не се случи нищо лошо.
Виенето на гнездото ни отнема много часове. Много по-трудно е да се изгради, когато няма нито цедка, нито разнищено зебло. Събираме стръкчета суха трева и тресчици откъде ли не. В гаража има един стар сламен стол, който баща ми е направил много отдавна, още преди да се родя. Вадим сламки от него, за да облепим гнездото. То става много красиво. Аз правя само това, което Перта ми нарежда, а нейният инстинкт се проявява все по-силно. Завършваме гнездото два дни преди тя да снесе първото яйце.
Какво страхотно гнездо! Кацам ту на един, ту на друг клон, за да го гледам отвисоко. Избрали сме такова място, че да не се вижда нито от въздуха, нито от земята. Никакъв ястреб и никаква котка не могат да го открият. Перта снася обичайните четири яйца и е много щастлива. Аз й пея ту от един, ту от друг клон и летя до покрива на птичарника, за да й нося храна оттам:
Наяве намерих веднага къде е направила Перта гнездото. То е точно там, където го свихме в моя сън. Този път Перта сигурно ще снесе нормални яйца, оплодени от една от нейните рожби от миналогодишното люпило. Дано бъдат нормални. Някои от другите летци също започват да вият гнезда. Повечето от тях, подобно на гълъбите, предпочитат сигурността на клетката. Само едно прави гнездото си навън. Онова жълтичкото, първото, което пуснах да лети свободно. То вие гнездо на дървото, надвесено над покрива на къщата. Това ме безпокои — ами котките? Чудя се дали да не преместя гнездото оттам, но решавам да го оставя с надеждата, че нищо лошо няма да се случи.