Пилето

Другата клетка е вече пълна с новородени. От чуруликането, което се носи оттам, може да се съди, че голяма част от тях са мъжки.

Гледам как горката Перта лежи върху своите запъртъци. Не е справедливо да мъти за нищо. След седем дни, половината от времето за мътене, изваждам яйцата едно по едно и ги проверявам срещу светлината. Празни са всичките.

Решавам да направя нещо. Имам три женски, чиито яйца предстои да се из люпят с един-два дни разлика от времето за Пертините. Едната е снесла пет яйца, а другите две по четири. Взимам от първата две и от вторите по едно. По три птичета на гнездо не е лошо, хем ще им е по-широчко и ще имат по-добри условия да оцелеят.

Заменям с тия четири яйца Пертините запъртъци. И се успокоявам. Перта ще бъде добра майка, сигурен съм. Две от яйцата са от Пилето и Алфонсо. Не вярвам Пилето да се разсърди, че съм ги взел. Перта явно не забелязва подмяната и приема новите яйца напълно нормално. Преди да ги сложа в гнездото й, проверявам всяко едно — всичките са оплодени. Използувах малкото ръчно фенерче, за да ги проверя. Седемдневното оплодено яйце е възтъмно отвътре и има тънки червени жилчици.

В съня поглеждам гнездото с нашите четири яйца, но не забелязвам промяна. Подменянето на Пертините яйца в клетката не се е отразило върху нашите четири яйца. Надявам се, че това ще спомогне нашите яйца да се излюпят. Изпитвам неудържимо желание да стана баща. Дано да имам сили да храня малките. Често храня Перта в гнездото и й пея. Да стана баща, да зная, че частица от мен се е вляла в малките — това значи да утвърдя своята същност. Мисля, че по този начин ще бъда нещо повече не само като птица, но и като момче. Да станеш баща е едно от най-сигурните доказателства за мъжественост.