Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Нямах възможност да ти кажа, че този Мълхаузън е чист, както ти предполагаше. Отново никаква патология. В разговора с Лу му споменах идеята ти за сериен убиец, както и това, че е добре да помисли над нея.
— Наистина ли? И какво каза той?
— Попита ме каква е официалната позиция на Патологическия център.
— И?
— Поради факта, че нито Патологическият, нито болницата излизат със становище, както и поради намесата на кметския офис, ръцете им са вързани.
— Имам намерение да променя всичко това с появата на един списък от заподозрени.
— Действителни заподозрени? О! Това определено ще промени пейзажа. Странното е, че ти го казваш. И аз имам новина в тази насока.
— Очертава се интересно.
— Въпреки, че смъртните случаи от серията ти изглеждат противоположни на интересите на чиновниците от управлението на здравеопазването, те могат да бъдат отнесени към феномена здравеопазване.
— Слушам те.
— Застраховането в областта на здравеопазването е агресивно, поглъща лекарски практики и болници по един често враждебен начин. Твоят сериен убиец може да е някой, който е бесен на „АмериКеър“ както аз съм им бесен. Трябва да призная, че питая към тях смъртна омраза след като ми глътнаха практиката. Ако не бяха „АмериКеър“ още щях да съм консервативен офталмолог някъде в Средния изток, да се разхождам в кариран костюм и да се боря да вкарам дъщерите си в колеж.
— Независимо, че толкова пъти си ми разказвал историята на предишния си живот, признавам, че не мога да си те представя в онзи ти образ.
— Аз самият не мога да го направя.
— Но позицията ти ми е ясна. Лекар, допуснат до „Манхатън Дженерал“ и „Свети Франциск“ е един от профилите, който трябва да се обмисли. Каква е другата ти идея?
— Състезание между фирмите в здравното застраховане. Това е свят на хищници, които се самоизяждат. Както навремето, когато двата гиганта „Нешънъл Хелт“ и „АмериКеър“ сблъскаха глави, толкова задкулисни машинации излязоха на бял свят. Знам, че „Нешънъл Хелт“ са отстъпили в по-голямата му част Ню Йорк на „АмериКеър“, но може пък да имат намерението да променят нещата. Сриването на имиджа на „АмериКеър“, което твоите серии ще направят рано или късно, несъмнено ще доведе до преимущества за „Нешънъл Хелт“. И мисля, че всеки човек или група, който иска да катурне „АмериКеър“ може да бъде замесен, тъй като гръмне ли новината за твоята серия в медиите, това веднага ще накара инвеститорите да се оттеглят.
— Изглежда логично — съгласи се Лори. — Това наистина не ми бе хрумвало.
Джак отпи дълга глътка направо от бутилката, докато тя едва-едва преглъщаше газираната си вода. Ресторантът се пробуждаше от дневната си дрямка. Още няколко от постоянните клиенти заеха близките маси. Около бара сякаш от нищото изведнъж се материализира шумна тълпа, от която се носеха подвиквалия и смях.
Забелязал прекъсването на разговора между Лори и Джак, келнерът се приближи да ги попита ще поръчат ли аперитив. Двамата размениха погледи и след миг кимнаха единодушно, което доведе до изреждането на дълъг списък от предложения, придружени от подробни обяснения. Въпреки изкусителната рецитация, Лори си поръча салата от рукола, а Джак се спря на калмари — обичайното им меню.
Лори бе навела глава, докато припряно подреждаше приборите си, макар да бяха сложени идеално. Личеше си, че е напрегната. След като отминаха още няколко минути и тишината започна да става неловка, Джак се намести на твърдия стол, огледа помещението и след като се увери, че никой не ги наблюдава, се прокашля:
— Кога имаш намерение да ми кажеш какво е онова „нещо“, което засяга само мен и теб? По време на аперитива, на основното ястие или на десерта?
Тя вдигна поглед и той се опита да надникне в синьозелените й очи, но не можа да определи дали е ядосана или разтревожена. Предположенията му варираха в пълната гама — от желанието й да оправи нещата между тях, както беше подхвърлил Лу, до намерението й да го осведоми, че се обвързва с последното си гадже. Фактът, че тя продължаваше да протака тази мистерия, започваше да му писва.
— Ако не те затруднявам прекалено, бих те помолила да се опиташ да избягваш саркастичните си шеги. Очевидно е, че ми е трудно в момента и би могъл поне да проявиш малко търпение и уважение.
Той си пое дълбоко дъх. Това за него бе прекалено високо изискване — да изостави най-могъщата си психологическа защита в ситуация, в която предполагаше, че ще си нуждае най-много от нея.
— Първо нека ти кажа, че научих вчера, че имам маркера за BRCA1.