Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Съчетанието от уличен баскетбол и работа беше обичайната утеха на Джак и тъй като в последно време не играеше добре, работата го поглъщаше изцяло. През изминалите пет седмици се беше превърнал в истински работохолик. За малко повече от месец с поемането на все повече случаи от кошмар на Калвин се бе превърнал едва ли не в негов любимец. Не само защото вършеше повече работа от всеки друг, но и защото го правеше бързо. Той се върна пред микроскопа и пробите, които току-що бе взел от хистологичната лаборатория.
Времето течеше. Чет се върна и Джак настоя да му върне петачката с обяснението, че облогът не е бил честен, тъй като Джак е бил сто процента сигурен. След още малко препирни Чет отново излезе и той продължи работата си. Вече се бе поуспокоил и почти бе успял да се откъсне от мислите за Лори.
— Хей, излез малко на въздух — извика един глас, изваждайки го от съсредоточеността му. Беше Лу Солдано, стоеше на прага и се усмихваше. — От пет минути те гледам и не си мръднал ни един мускул.
Джак му махна да влезе и премести стола на Чет срещу своя.
Лейтенантът се отпусна тежко и свали шапката си. Лицето му изглеждаше по обичайния начин — с полузаспало, отсъстващо изражение и сякаш бе набръчкал чело, за да държи очите си отворени.
— Току-що чух добрата новина — каза той. — Мисля, че е страхотно.
— За какво говориш?
— Идвам от офиса на Лори. Каза ми, че имате среща довечера в „Елиъс“ и че тя те е поканила. Какво ти рекох аз? Човече, тя иска да се съберете отново!
— Точно така ли ти го каза?
— Е, не точно с тези думи, но то си е ясно! Искам да кажа — нали тя те е поканила.
— Каза, че искала да говори с мен, но може да е за нещо, което не ми се ще да чувам.
— Господи, ама че си песимист! По-зле си и от мен! Жената те обича бе!
— Да бе, това е ново за мен! Впрочем, по какъв повод ти каза, че довечера ще се срещаме?
— Аз я попитах. Не крия, че искам отново да се съберете и тя го знае.
— Ще видим — рече Джак. — Е, казвай сега: за какво си дошъл?
— Странния случай „Чапман“, разбира се. Интервюирахме почти всички от болницата. За съжаление никой не е видял нищо подозрително, не че това е толкова странно. Но не стигнахме до никъде. Знам, че моят капитан е идвал да говори с Калвин Уошингтън.
— Това е вече странно. Калвин не знае нищо за случая и не е говорил с мен.
Лу вдигна рамене.
— Мислех си, че ти може да знаеш нещо. Така ли е?
— Още не съм получил пробите, но и те сигурно няма да ни кажат нищо. Ти взе куршумите, което общо взето е всичко, което можеше да се вземе от аутопсията. А какво ще кажеш за позиционирането на жертвата и за вероятността някой, който е влязъл в колата да я е застрелял? Работите ли по версията, че жертвата може да е познавала нападателя?
— Работим по всички възможни версии. Казвам ти, разпитваме всички, които имат достъп до гаража. Проблемът е, че липсват отпечатъци. С изключение на гилзите не разполагаме с нищо.
— Съжалявам, че няма с какво да ти помогна — каза Джак. — Извинявай, че сменям темата, но Лори каза ли ти нещо за нейната серия от подозрителни смъртни случаи, за които ти споменах вчера?
— Не, не е.
— Изненадан съм — поклати глава Джак. — Случаите й от „Манхатън Дженерал“ стигнаха до седем, включително и този, който днес аутопсирах, заедно с още шест от една болница в Куинс.
— Интересно.
— Мисля, че е повече от интересно. Всъщност, започвам да вярвам, че е била права за това от самото начало. Мисля, че може наистина да има сериен убиец.
— Майтапиш ли се?
— Изобщо не се майтапя. Затова може би е добре да започнеш да мислиш в тази насока.
— Какво е официалното становище? Калвин и Бингъм на същото мнение ли са?
— Едва ли. Всъщност, научих, че Лори е била притисната от Калвин, който на свой ред бил притиснат от Бингъм, да подпише, че става въпрос за естествена смърт. Натискът идва от някой от офиса на кмета.
— Започва да звучи прекалено политически, което означава, че ръцете ни са вързани.
— Е, поне те предупредих.
15.
Джак натисна здраво педалите и велосипедът му отговори. В момента препускаше покрай сградата на Обединените нации северно от Първо авеню. Макар трафикът в пет и трийсет да бе в пълната си сила, Джак не се спречка с нито един шофьор. Бе успял да потисне агресивността си в значителна степен, имайки предвид изпратения наскоро в моргата градски куриер — един от многото, които се придвижваха с велосипеди. Бедният колега бе влязъл в надпревара с камион от фирмите за чистота, за което бе платил прескъпо. Когато Джак го беше видял, главата му беше направо разплескана.