Кръвта на елфите

— Чуйте какво ще ви кажа — обади се неочаквано Йола Втора, оставяйки кошницата със зърно на бедрото си. — Ще има война. Така каза княжеският иконом, когато дойде за сирене.

— Война? — Цири отметна косите от челото си. — С кого? С Нилфгард?

— Не чух — призна си послушницата. — Но икономът каза, че нашият княз е получил указ от самия крал Фолтест. Разпращат го на всички, а пътищата са черни от войски. Олеле! Какво ли ще става?

— Ако има война — каза Еурнейд, — то със сигурност ще е с Нилфгард. С кой друг? Отново! Богове, това е ужасно!

— А не преувеличаваш ли с тази война, Йола? — Цири отсипа от зърната на кокошките и токачките, щъкащи наоколо в подвижна, шумна маса. — Може би просто е отново хайка за Scoia’tael?

— Майка Ненеке попита същото иконома — съобщи Йола Втора. — А икономът отговори, че този път не става въпрос за „катериците“. Замъците и крепостите май са получили заповеди да трупат запаси от провизии за в случай на обсада. А нали елфите нападат в горите, не обсаждат замъци! Икономът попита дали храмът може да даде повече сирене и други продукти. За да се запасят в замъка. Искаше и гъши пера. Каза, че им трябват много гъши пера — за стрели. За да стрелят с лъкове, разбирате ли? О, богове! Ще имаме много работа! Ще видите! Ще затънем в работа до ушите!

— Не всички! — изрече неодобрително Еурнейд. — Някои от нас не обичат да си цапат ръцете. Някои работят само два пъти седмично. Нямат време за работа, защото уж се учат на изкуството на магията. А всъщност сигурно си играят с пумпала или секат трева с пръчка в парка. Знаеш за кого говоря, Цири, нали?

— Цири сигурно ще отиде да се бие в тази война — разкикоти се Йола Втора. — Нали уж е нещо като рицарска дъщеря! Великата жена войн със страшния меч! Най-накрая ще може да сече глави вместо коприва!