Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Кръвта на елфите
Кръвта на елфите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвта на елфите

Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:

Нашата история, историята на този свят, познава подобни случаи. От стотици години хората и нехората — елфите, нилфгардците, гномите, джуджетата, полуръстовете — успяват, да живеят заедно, да се убедят взаимно, че се различават много малко едни от други. Но нилфгардците завладяват и опустошават Цинтра, слагайки по този начин край на мирното съжителство.След смъртта на родителите си, принцеса Цири изчезва. Вещерът Гералт, за когото тя е предопределена, намира момичето в гората сред дриадите и я спасява. Смутните времена ги отвеждат в крепостта Каер Морхен; — самотното, изгубено сред планините седалище на вещерите. Тук Цири ще расте свободна, здрава, защитена.Когато елфическата пророчица предсказва, че светът ще се възроди с помощта на Белия пламък и Бялата кралица, видовете се вкопчват в безмилостна битка, в която може да има само един победител, един оцелял. Защото наградата е абсолютната власт.„Кръвта на елфите“ е носител на наградата „Януш Зайдел“ за най-добър роман за 1994 г. и е номинирана за наградата „Легендите на Дейвид Гемел“ през 2008 г.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 121
Перейти на страницу:

— Е? — подхвърли тя нетърпеливо. — Ще кажеш ли най-накрая или не?

— Няма какво да ти казвам. Няма да има никаква война. Всичко това са слухове.

— Аха! — изсумтя тя. — Значи князът праща глашатаи за собствено забавление? Войската се разхожда по пътищата от скука? Не извъртай, Яре! Ти ходиш и в града, и в замъка — не може да не знаеш нещо!

— Защо не попиташ госпожа Йенефер?

— Госпожа Йенефер е заета с по-сериозни неща — изсумтя Цири, но веднага започна да се усмихва по-мило и запърха с мигли. — Ох, Яре, кажи ми, моля те! Ти си толкова умен! Говориш толкова красиво и мъдро, мога да те слушам с часове! Моля те, Яре!

Юношата се изчерви, а погледът му стана още по-отнесен и лепкав. Цири въздъхна крадешком.

— Хммм… — Яре пристъпи от крак на крак и размаха неуверено ръце, явно не знаейки какво да прави с тях. — Какво мога да ти кажа? Наистина, хората в града говорят, тях ги вълнува това, което става в Дол Ангра… Но няма да има война, със сигурност. Можеш да ми вярваш.

— Разбира се, че мога — усмихна се тя. — Но искам да знам откъде си толкова сигурен? Както знам, не влизаш в Съвета на княза. А ако вчера са те назначили за воевода, похвали се. Ще те поздравя.

— Изучавал съм исторически трактати — изчерви се Яре. — От тях може да се научи повече, отколкото ако си част от Съвета. Четох „История на войната“, написана от маркиз Пелиграм, „Стратегия“ на дюк Де Руйтер, „Предимствата на леката реданска кавалерия“ на Бронибор… И разбирам достатъчно от настоящата политическа ситуация, за да мога да си направя изводи по аналогия. Знаеш ли какво е това аналогия?

— Разбира се — излъга Цири, махайки стрък трева от катарамата на обувката си.

— Ако историята на предишните войни — момчето заби поглед в тавана — се наложи върху настоящата политическа география, може лесно да се проумее, че дребни погранични инциденти като този, който стана в Дол Ангра, са случайни и не играят роля. Ти, след като изучаваш магия, предполагам, си запозната с политическата география?

Цири не отговори, замислено прехвърляйки сложените на масата пергаменти. Разгърна няколко страници на голяма книга, подвързана с кожа.

— Остави, не пипай! — притесни се Яре. — Това е ужасно ценно, уникално произведение.

— Няма да го изям.

— Ръцете ти са мръсни.

— По-чисти са от твоите. Слушай, имаш ли някакви карти?

— Имам, но са в сандъка — отговори бързо момчето, обаче след като видя гримасата на Цири, въздъхна, махна свитъците пергамент от сандъка, вдигна капака, клекна и започна да рови из съдържанието.

Цири се въртеше на стола, размахваше крака и продължаваше да разлиства книгата. От страниците изведнъж се плъзна лист с картинка, на която беше изобразена жена с навити на спирала къдрици, напълно гола, прегръщаща се страстно с гол брадат мъж. Изплезила език, девойката дълго време въртя рисунката, опитвайки се да разбере коя е горната, и коя — долната й част. Най-накрая откри най-съществената подробност в картинката и се разкикоти. Яре се приближи с огромен брой свитъци под мишницата си, изчерви се, безмълвно взе от нея рисунката и я скри под затрупалите масата пергаменти.

— Страшно ценно и уникално произведение — подигра му се Цири. — Значи такива аналогии изучаваш? И много ли подобни рисунки има там? Интересно, книгата се нарича „Лечение и изцеляване“. Иска ми се да знам какви болести се лекуват по този начин?

— Ти умееш да четеш Старите руни? — смая се момчето и въздъхна сконфузено. — Не знаех.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)