Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
Студентът с очилата вдигна ръка.
— Вселената върви към Топлинна смърт.
Професорът разтвори ръце и се усмихна.
— Бинго.
XXVI
Студентите се отправиха към вратата, напускайки амфитеатъра като буен поток, който се оттича през тясно ждрело, а Томаш тръгна към дъното на залата и застана там, подобно на страж, бдящ над пълноводен бързей. Луиш Роша прибираше записките си и отговаряше на въпросите на студентите. Дори след като професорът по астрофизика излезе от залата и свърна по коридора, студентите продължаваха да го следват. Томаш също го последва и веднага след като последният студент се отдръпна, с бърза крачка настигна колегата си.
— Професор Роша?
Луиш обърна глава и го изгледа. По израза на лицето му можеше да се съди, че бърка непознатия с някой от студентите си.
— Да?
Томаш протегна ръка.
— Добро утро. Аз съм Томаш Нороня, професор по история от Нов лисабонски университет и син на Мануел Нороня, който преподава математика тук, в Коимбра.
Луиш Роша повдигна вежди.
— А! Професор Мануел Нороня! Познавам го много добре. — Стисна ръката на Томаш. — Как е баща ви?
— За жалост не е много добре. Здравословен проблем. Но мисля, че се справя добре.
Професорът по астрофизика поклати разбиращо глава.
— Да, знам — въздъхна той. — Сякаш някой е омагьосал Университета в Коимбра. Първо научих за изчезването на професор Сиза. Почти веднага след това дойде новината, че баща ви няма да преподава повече поради… мм… поради заболяване. — Махна безпомощно с ръце. — Виждате ли? Университетът загуби наведнъж двама от най-добрите си учени. Това е… не знам как да го кажа… това е катастрофа.
— Да, наистина. Това е сериозен проблем.
— Катастрофа — повтори Луиш.
Излязоха на улицата. Професорът по физика се озърташе на всички страни. Обърна се и впери поглед в голямата правоъгълна сграда на Физическия факултет — с каменните статуи пред входа и огромен портрет на Айнщайн на външната стена.
— Извинете — промърмори физикът. — Що за глупост направих, толкова съм разсеян.
Върнаха се в сградата и се изкачиха по едно стълбище, което водеше към професорските кабинети. Вървейки до Луиш Роша, Томаш се опита да изрази съчувствие за нещастията, които се бяха стоварили върху Университета в Коимбра и да прехвърли разговора върху обичайните теми за нивото на образованието в страната.
В малкия и разхвърлян кабинет на колегата си Томаш се възползва от една пауза и пристъпи направо към темата, която го беше довела тук.
— Вижте, професоре, тук съм заради един деликатен въпрос.
— Нещо с баща ви ли?
— Не. Свързано е с вашия колега, ръководителя на катедрата.
Луиш Роша се учуди.
— Моят професор ли?
— Да. Професор Сиза.
— За мен той е не само наставник и ръководител на катедра, чувствам го като втори баща. — Гласът му почти секна. — Още ми е трудно да повярвам, че е изчезнал.
— Точно за това бих искал да поговорим.
— Какво искате да знаете?
— Всичко, което би ми помогнало да го издиря.
Физикът го погледна смаян.
— Вие се опитвате да го издирите?
— Да, свързаха се с мен, за да помогна при разследването.
— От следствения отдел ли?
— Ами… не точно от следствения.
— От Пи Ес Пи76 ли?
— Също не.
Луиш Роша изглеждаше объркан.
— Тогава кой?
— Една… международна служба.
— Интерпол?
— Да — излъга Томаш, за да успокои измъчения си от разпити събеседник. Немислимо беше да спомене ЦРУ, но Интерпол щеше да свърши работа. — Помолиха ме да помогна при разследването.
— Защо Интерпол?
76
Policia de Seguranga Piiblica (PSP) — Полиция за национална сигурност — Б.пр.