Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Господин професоре, вие казахте преди малко, че планетите приличали на малки звезди, които се превърнали в твърди тела. Това означава ли, че и Слънцето ще се превърне в твърдо тяло?
Луиш Роша се намръщи.
— О, не ми разваляйте предобеда, като ме карате да мисля за това. Аудиторията се разсмя.
— Но ще се случи, нали? — настоя студентката.
— Нали виждате колко е приятно да си говорим за раждането? Всеки се радва на новородените. — Махна с ръка. — Но да говорим сега за смъртта… хм, това вече е друг въпрос. Всъщност първо ще загине Земята, после Слънцето, после Галактиката и накрая Вселената. Тази последователност е неизбежна според Втория закон на термодинамиката. Вселената върви към пълна ентропия. — Направи театрален жест. — Всичко, което се ражда, умира. Което ни препраща направо от точка Алфа към точка Омега.
— Краят на Вселената.
— Да, краят на Вселената. — Професорът вдигна два пръста пред студентите. — Всичко ни води до мисълта, че пред нас има две възможности.
Обърна се към дъската и написа нещо на английски.
— Първата е така наречената Топлинна смърт. Отнася се за последното следствие от Втория закон на термодинамиката. С нарастването на ентропията светлината постепенно ще започне да гасне, докато се установи еднаква температура навсякъде, превръщайки Вселената в огромно и ледено галактическо гробище.
— Няма да се случи утре, нали? — пошегува се студент. Смях в аулата.
— Според пресмятанията ще стане най-рано след около сто милиарда години. Знам, че тези стойности са прекалено големи, за да ви говорят нещо, затова е по-добре да ви представя нещата разбираемо. Да си представим, че Вселената е човек, който ще умре на сто и двадесет години. Слънцето се е появило, когато е бил на десет години, а сега той е на петнадесет години. Това означава, че му остават още сто и пет години живот. Не е толкова зле, нали?
Аудиторията, изглежда, се съгласи с това и Луиш Роша се обърна към дъската.
— Добре, нека да видим сега и втория сценарий за точката Омега.
Нахвърли с черния маркер още един израз върху гладката повърхност на дъската.
— Втората възможност е Големият срив — съобщи той и впери поглед в студентите. — Разширяването на Вселената затихва и идва момент, когато започва обратният процес. — Изви ръце, сякаш обгръщаше гигантски балон, който започва да се свива. — В резултат на силата на гравитацията пространството, времето и материята ще се устремят към един и същи фокус, докато се слеят в безкрайно малка енергийна точка. — Дланите на ръцете му се събраха. — Големият срив, или ако щете, Големият взрив с обратен знак.
— Като балон, който се издува и спада?
— Правилно. Свиването, обаче, не се дължи на някакво изпразване, а по-скоро на въздействието на гравитацията. — Луиш Роша пъхна ръка в джоба и извади една монета. — Като тази монета, виждате ли я? — Хвърли монетата във въздуха, монетата излетя на метър височина и отново тупна в ръката му. — Видяхте ли? Монетата литна нагоре, спря възхода си и слезе, връщайки се в изходна позиция. Първо преодоля гравитацията, а после сама бе надвита от нея.
Един студент вдигна ръка и професорът му кимна да говори.
— Професоре, кой от тези сценарии за гибелта на Вселената е по-вероятен? Луиш Роша посочи с маркера първата точка.
— Астрофизиците са по-склонни да предположат, че това е Топлинната смърт.
— Защо?
— Поради две причини. И двете са формулирани в резултат на астрономически наблюдения. Първо, Големият срив изисква много повече материя от тази, която наблюдаваме във Вселената. Откритата материя не достига, за да се осъществи подобно свиване на Вселената под въздействието на гравитацията. За да разрешат този проблем, учените издигнаха хипотезата за съществуването на тъмна материя, тоест материя, която остава невидима за нашите очи. Тази тъмна материя вероятно представлява деветдесет процента от съществуващата материя във Вселената. Проблемът е, че е трудно да се открие. Освен това, ако тя наистина съществува, нима би била в достатъчно количество, за да спре разширяването? — Сви рамене. — На второ място, Топлинната смърт изглежда по-вероятна от гледна точка на новите наблюдения във връзка с разширяването на Вселената. През 1998 г. науката откри, че скоростта, с която галактиките се отдалечават, нараства. Повтарям, нараства. Навярно това се дължи на една нова сила, непозната досега, предсказана от Айнщайн, така наречената «антигравитация». Но Големият срив изисква скоростта на експанзията да намалее до абсолютен застой, за да започне процес на свиване, нали? А след като скоростта на разширяване на Вселената нараства, то заключението може да бъде само едно. — Изгледа групата студенти. — Някой може ли да ми каже какво е това заключение?