Дългият път надолу

— Не, не те разбирам — отвърнах аз. — Лизи е права. Защо би целия този път, само за да ме удариш ли?

— Тая работа е като „Буч Касиди и Сънданс Кид“30 — обади се отново Лизи. — Искате да спите един с друг, но не можете, защото никой от вас не е обратен.

Това направо разби бездомника. Той се преви в истеричен смях.

— Вие чели ли сте какво разправя Полин Кейл31 за „Буч Касиди“? Боже, направо не може да го понася — обясни той.

Нито Лизи, нито Ед имаха представа коя е Полин Кейл, но аз имам две или три нейни антологии. Държах ги в тоалетната, защото са страхотни, когато седнеш там вътре. Както и да е, не очаквах да чуя името й от един бездомен точно в този момент. Погледнах го.

— А, знам аз коя е Полин Кейл — обясни той. — Не съм роден бездомен, да знаете.

— Всъщност аз не искам да спя с него — оправда се Ед. — Искам само да му прасна един. Ама той трябва да ме прасне първо.

— Виждате ли? — надигна отново глас Лизи. — Хомоеротика с примесен садо-мазохизъм. Просто го целуни и престанете с цялата тази работа.

— Целуни го — обърна се бездомникът към Ед. — Или го целуни, или му удари един. Направи нещо, за Бога.

Ушите на Ед просто не можеха да поаленеят повече, затова аз се зачудих дали няма да пламнат и да почернеят. Поне щях да кажа, че съм видял нещо ново.

— Да ме убие ли искаш? — попитах я аз.

— Защо не се съберете отново? — предложи Лизи — Поне ще си делите микрофона и всички онези огромни електронни заместители на пениси.

— Значи затова не искаше той да свири — обади се Ед. — Ревнувала си.

— Кога съм казала, че не искам да бъде в бандата? — попита Лизи.

— Нещо не си разбрал, Ед — започнах аз. — Не е ставало въпрос за такова нещо. Нали тя ме заряза тъкмо затова, защото не свирех в никоя банда. Не искаше да бъде с мен, ако не се превърнех в рок звезда и не изкарвах купища мангизи.

— Това ли мислиш, че е била причината? — попита Лизи.

Изведнъж ми се стори, че виждам как животът се подрежда пред очите ми. Всичко е било едно ужасно недоразумение, а сега щяхме да го изясним с много смях и малко сълзи. Лизи изобщо не е искала да къса с мен. Бях излязъл пред кафенето, за да се оставя да ме сритат, а вместо това всичко щеше да стане както го исках.

— Значи няма да има бой? — попита бездомникът.

— Освен ако не се хванем теб да те пребием — заяви Ед.

— Оставете ме поне да чуя какво ще излезе от цялата тая работа — помоли бездомникът. — Не се връщайте вътре. Тук навън никога не мога да му хвана края.

Щеше да има хепиенд, усещах го. И той щеше да бъде за четирима. В първото ни шоу, след като се съберем отново, щяхме да посветим песен на Бездомния. Ха, че той дори можеше да ни стане мениджър, когато правехме турнета. А и той щеше да вдигне един от тостовете на сватбата ни.