Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
– Разбирам – казах аз. Наистина се радвах, че не си позволих да взема балони. – Мислех, че ще е забавно – стоях пред него и държах тортата с две ръце, за да може да духне свещите, преди восъкът да е покапал по красивата украса. – Бих се радвала на малко забавления.
Усетих насилието в стаята част от секундата преди той да изригне. Като се замисля, струва ми се, че го е смятал за затворено в клетка и беше изненадан почти колкото мен.
Торта и свещи се изскубнаха от ръцете ми и се стрелнаха право нагоре, удариха тавана и залепнаха там, като от тях закапа глазура. Зяпнах нагоре. Прекрасната ми торта!
После в миг се озовах притисната между стената и тялото му, без да разбера как съм се озовала там. Той беше плашещо бърз, когато искаше. Мисля, че би могъл да се надбягва с Дани за пари. С една ръка държеше китките ми заковани над главата ми. Другата беше на гърлото ми. Главата му беше наведена и той дишаше тежко. За момент отпусна лицето си във врата ми.
После се дръпна назад и се взря в мен, а когато заговори, гласът му беше тих и пълен с ярост.
– Никога повече не прави това, госпожице Лейн! Не ме обиждай с глупавите си ритуали и идиотските си баналности! Никога не се опитвай да ми придадеш човешки качества! Не мисли, че с теб сме еднакви! Не сме.
– Трябваше ли да я съсипеш? – извиках аз. – Чаках я с нетърпение цял ден!
Той ме разтърси силно.
– Нямаш право да чакаш с нетърпение розови торти. Това вече не е твоят свят. Твоят свят се заключава в търсене на Книгата и в това да останеш жива. А това са взаимоизключващи се неща, скапана глупачка!
– Не, не са! Само ако ям розови торти, мога да търся Книгата. Ти си прав – ние не сме еднакви. Аз не мога да вървя през Мрачната зона нощем. Аз не карам всички чудовища уплашено да бягат от мен. Аз се нуждая от дъги. Ти не. Сега разбирам. Никакви рождени дни за Баронс! Ще си го запиша точно до: „Не го чакай!“ и „Не очаквай той да те спаси, освен ако това не му носи изгода!“ Ти си задник. Това е константа у теб. Няма да го забравя.
Хватката му около гърлото ми отслабна.
– Добре.
– Добре – казах аз, но не знам наистина защо. Мисля, че просто исках последната дума да е моя.
Взряхме се един в друг.
Той беше толкова близо, тялото му беше наелектризирано, а изражението му диво.
Навлажних устни. Погледът му се закова в тях. Мисля, че спрях да дишам.
Той ми обърна гръб и се дръпна толкова рязко, че дългото му черно палто сряза въздуха.
– Това покана ли беше, госпожице Лейн?
– Ами ако беше? – попитах, като сама удивих себе си? Какво си мислех, че правя?
– Не се занимавам с хипотетика. Малко момиченце.
Загледах се в гърба му. Той не помръдна. Измислих доста неща, които бих могла да му кажа. Но не изрекох никое от тях.
Той изчезна през свързващата врата.
– Хей! – извиках след него. – Трябва ми кола!
Нямаше отговор.
Голямо парче торта падна от тавана и се размаза на пода.
Беше почти непокътнато, само малко раздърпано.
Въздъхнах, взех вилица и го изчегъртах в една чиния.
Беше обяд на следващия ден, когато се измъкнах от леглото, разчистих алармата против чудовища пред вратата и я отворих.
Отвън ме чакаха термос с кафе, плик с понички, ключове от кола и бележка. Отвъртях капачката на термоса, отпих от кафето и разгънах бележката.
Госпожице Лейн,
Бих предпочел да се присъединиш към мен в Шотландия тази вечер, но ако настояваш да помогнеш на старата вещица – ето ключовете, както поиска. Преместих я заради теб. Червената, паркирана пред вратата. Обади се, ако размислиш! Мога да пратя самолет до четири следобед.
КЗ
Отне ми минута да разгадая инициалите. Константен Задник. Усмихнах се.
– Извинението се приема, Баронс, ако е ферарито.
Беше.
Шестнадесет
Лиминален[12] е очарователна дума. Времената могат да са лиминални. Здрачът е преход от ден към нощ. Полунощ е процеп между днешния и утрешния ден. Дните на равноденствие, на слънцестоене и на Нова година са прагове.
Лиминално може да е и състоянието на съзнанието. Например, в онези моменти между съня и събуждането, познати още като хипнагогия, по време на които човек може да мисли, че е напълно буден, но всъщност да е активно зает със сънуване. Това е времето, в което много хора получават конвулсивни движения или за чувството на физическо падане.
Местата могат да са лиминални. Летищата, пълни с хора, които постоянно идват и си отиват, но никога не остават. Хората също могат да са лиминални. Тинейджърите като Дани са временно заседнали между детство и зрялост. Измислените герои често са лиминални същества, първообрази, които възсядат два свята, като обозначават или пазят прагове, или пък са физически разделени от две състояния на съществуване.