През Вселената
- Автор: Рэвис Бет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-111-3
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «През Вселената». Краткое содержание книги:
— Какво да съм направил? — пита предпазливо той.
— Даде ли и нещо, за да й стане зле?
Знам, че има пръст в това. Почти съм сигурен. Преди Сезона дава на фийдърите допълнителна доза хормони, за да ги направи похотливи. На бебетата дава желе, за да станат такива, каквито стават. Какво е дал на Ейми? И по какъв начин?
Старши отмята назад главата си и ми се изсмива.
И аз го удрям с юмрук.
Той престава да се смее, а на бузата му цъфва червено петно.
— И ти ще го правиш — изсъсква той, а от дъха му ми се гади. — Приличаш на мен много повече, отколкото си мислиш.
Тръгвам си. Няма да получа никакви отговори от този пиян глупак.
Връщам се в Болницата и намирам Ейми будна.
Или нещо подобно на будност състояние.
Лежи на леглото опъната по гръб, ръцете й са отстрани летялото, върховете на пръстите на краката й сочат нагоре, а очите й са вперени в тавана.
Чудя се след колко време ще й подействат лекарствата.
Не използвам думата, която използва Док — ако.
Крача из малката стая и потупвам бедрото си с шишето с хапчета. Накрая сядам до бюрото и вземам таблета, който е върху него. Картата с местоположението на безжичните приемници показва само Харли на криогенното ниво, който стои неподвижно в залата, където е люкът. Иска ми се да му се обадя и да му напомня да пази замразените, но нямам желание за нова разправия. Те ще са добре.
Макар че ме притеснява фактът, колко е станал обсебен от звездите. Не се е държал така, откакто Кейли умря и Док увеличи лекарствата му.
Обръщам се към Ейми и се чудя кога лекарствата ще й подействат.
Ако.
Извръщам гръб към нея и вдигам поглед към стената, където Ейми беше нарисувала списъка с жертвите. Допълнила го е, като е добавила номер 63, жената, която не умря, и номер 26, мъжът, който умря. Имала е време да напише само информацията, която й е била известна тогава — номер 63 е от женски пол, чернокожа, оцеляла. Номер 26 е Тео Кенеди, от мъжки пол, бял, специалист по биологични оръжия, от Колорадо. И мъртъв.
След като преглеждам досиетата им на таблета, вземам четката и добавям върху стената още подробности. Номер 63 се нарича Ема Бледсоу. На трийсет и четири години и е работила във флота като тактик. Добавям възрастта на Кенеди — шейсет и шест, и че мястото му на „Благословеният“ е заплатено от Обмен на финансови ресурси.
Отстъпвам една крачка и оглеждам стената. Линиите се вият от една жертва към друга, но няма линия, която да свързва всичките. Кенеди и Робертсън са мъже, но Ейми не. Възрастите им също се различават с десетилетие. Не са родени в един и същи месец. Приликите, доколкото ги има, са много слаби. Свързвам Ема Бледсоу с Робертсън, който също е от флота. Ейми и Кенеди са от Колорадо. Стоя разколебан пред скицата на Ейми. От четката ми капе черна боя, докато най-сетне се решавам да ги свържа с линия. Някак не ми се струна редно. Изглежда ми странно да видя името на Ейми, свързано с това на мъртъв мъж. Но нищо не свързва и четирите жертви. От драсканиците, с които Ейми беше нашарила стената, виждам, че и тя е стигнала до същото заключение като мен, че всичко може да е проста случайност. Едновременно имаме твърде много и твърде малко. Много незначителни подробности, но нищо важно, заслужаващо убийство.
Обръщам се към Ейми, за да я попитам какво мисли.
Но тя все още лежи и се взира в тавана.
Ще я попитам, когато е по-добре.
Ако.
Оставям четката обратно върху бюрото и зървам нещо синьо: бележникът, които Ейми извади от багажа на баща си. Посягам към него и в главата ми зазвъняват предупредителни камбани. Правото на лична свобода е нещо, което се цени на този кораб с ограничено пространство, и никога досега съзнателно не съм нарушавал нечие такова. Подсмихвам се самодоволно. Освен когато проникнах в стаята на Старши.
Очевидно Ейми ме вдъхновява да бъда различен.
Уроците на Старши отекват в съзнанието ми: различието е причина за раздор. Чудесно. Този кораб май има нужда от малко раздор.
На първата страница в бележника има списък с имена. Най-отгоре е Старши. Повторила го е няколко пъти и то изпъква. Освен това многократно го е подчертала и оградила. Под него е „лекарят“ с въпросителна, последвана от няколко чертички, сякаш докато е размишлявала, е почуквала с молива по листа. Под името на Док набързо е надраскан списък с имена и описания на хора: аз, Харли (но неговото име е задраскано), Лут (подчертано толкова силно, че хартията се е прокъсала), онова злобно момиче (заобиколено с въпросителни и драскулка на смръщено лице) и Орион (също задраскан).