Черната вдовица [bg]

— Обади се, когато пристигне — каза Михаил. — Кажи ми дали има приятел с него.

— Никъде не ходи без приятел.

Михаил взе куфарчето и пътната си чанта от отсрещната седалка и отвори вратата.

— Внимавай там — предупреди го Сами. — Не говори с непознати.

Михаил слезе, тихичко си заподсвирква и се шмугна покрай пиколото във фоайето. Охранител в тъмен костюм го изгледа тревожно, но го пропусна, без да го претърси. Той прекоси дебелия килим, който погълна шума от стъпките му, и се озова пред внушителната рецепция. Зад нея стоеше хубава тъмнокоса жена на двайсет и пет, осветена от лампата над нея. Михаил знаеше, че е палестинка и че баща ѝ, боец от миналото, е избягал от Ливан през 1982 г., много преди тя да се роди. И други от служителите на хотела също имаха притеснителни биографии. Двама членове на „Хизбула“ работеха в кухнята, имаше и няколко потвърдени джихадисти в обслужването на стаите. Михаил прецени, че приблизително десет процента от личния състав би го убил, ако научеха истинската му самоличност и работа.

Усмихна се на жената и тя също му се усмихна, но хладно.

— Добър вечер, господин Ростов. Толкова се радвам пак да ви видя. — Лакираните ѝ нокти затракаха по клавиатурата, а на Михаил му се зави свят от миризмата на прецъфтели азалии. — Ще ви настаним само за една вечер.

— Колко жалко — каза той и пак се усмихна.

— Искате ли помощ за багажа?

— Ще се справя.

— Този път стаята ви е луксозна, с изглед към морето. Намира се на четиринайсетия етаж. — Тя му подаде плик с ключ и направи жест към асансьора като стюардеса, сочеща към аварийните изходи. — Добре дошли отново.

Михаил понесе чантата и куфарчето си към фоайето с асансьорите. Чакаше го празна кабина с отворена врата. Пристъпи вътре, благодарен, че ще остане сам, и натисна бутона за четиринайсетия етаж. Но докато вратата се затваряше, в процепа се показа ръка и влезе още един мъж. Беше набит, със силно изпъкнало чело и челюст, създадена да поема удари. Очите им се срещнаха за кратко в отражението на вратата. Размениха си кимвания, но не си казаха нито дума. Мъжът натисна копчето за дванайсетия етаж, сякаш не бе сигурен какво да стори, а щом кабината потегли, започна да си гризе нокътя на палеца. Михаил се направи, че си проверява електронната поща на телефона, и така незабелязано снима нискочелия мъж. Докато вървеше по коридора към стаята си, прати снимката на булевард „Цар Саул“, където се намираше анонимната централа на Службата в Тел Авив. Огледът на вратата не показа следи от намеса. Прекара картата си през слота, приготви се за нападение и влезе.