Сенки в снега [bg]

Както винаги Габри бе сложил в плика анасонова луличка. Гамаш я извади, поколеба се и накрая предложи лакомството на седналия отсреща мъж.

— Луличка?

Старецът вдигна поглед към детектива, а после премести очи върху лакомството.

— Предлагате десерт на непознат? Надявам се, че няма да ми се наложи да викам полиция.

Гамаш се напрегна. Дали човекът го бе разпознал? Нима това бе завоалирано послание? Но в бистрите сини очи на мъжа отсреща нямаше и капка лукавство, а на устните му играеше усмивка. Старецът се пресегна, разчупи луличката на две и подаде по-голямото парче на събеседника си. Онова със захарния пламък, най-хубавото и най-вкусното парче.

— Merci, vous êtes très gentil. — „Благодаря, много сте мил“, каза мъжът.

— C’est moi qui vous remercie. — „Аз трябва да ви благодаря“, отвърна Гамаш. Това бе традиционна, но не неискрена размяна на любезности между възпитани хора. Човекът говореше безупречен, изискан френски. Може би с лек акцент, но детективът си каза, че може просто така да му се е сторило, защото знаеше, че мъжът е англоезичен, а самият той бе франкофон.

Задъвкаха бонбоните и отново се зачетоха в книгите си. Хенри полегна кротко на пода, а когато наближи три и половина, библиотекарката Уини мина да включи осветлението. Слънцето вече залязваше над стените на града и над старата библиотека, скътана сред тях.

Гамаш си помисли как всичко това му прилича на матрьошка. Най-външното й лице беше Северна Америка, в нея бе сгушена Канада, а в Канада — Квебек. Какво имаше вътре в Квебек? Едно още по-миниатюрно присъствие: малката англоезична общност. А в нея?

В нея беше това място. Литературно-историческото дружество. То съдържаше потомците на някогашната Британска империя с техните летописи, мисли, спомени и символи. Без да поглежда към статуята над себе си, Гамаш знаеше кой е изобразен на нея. Тук бяха събрани техните лидери, техният език, тяхната култура и постиженията им — някои от които отдавна забравени или напълно непознати за франкофонското мнозинство отвъд тези стени, но поддържани живи между тях.