Катерина де Медичи [bg]

– Той знаеше, Филипо. Знаеше в кой час и ден ще падне Климент. Опита се да ме предупреди преди седмици, но аз не го послушах. Е, сега ще го чуя.

– Клариса, говорят, че призовава демони, и...

– Позна часа и деня – прекъсна го тя. – Не искам да отхвърля такъв съюзник.

Тревогата на Филипо не отшумя.

– Все пак ще ти оставя най-добрите войници и снаряжение.

Клариса го възнагради със студена, подмолна усмивка.

– Имам най-сигурната застраховка, Липо. Наследниците. – Тя стана и улови ръката на съпруга си. – Ела. Искам хартия и перо. Капони трябва да получи писмото ми тази нощ.

Свако Филипо тръгна след нея. Аз излязох от укритието си, но останах в параклиса.

"Той знаеше. Позна часа и деня."

Ако месер Козимо бе успял да убеди Клариса, че предвижданията му са верни, щяха ли да предупредят папа Климент? И нещо повече – ако бяха предупредили мама колко трудно ще ме роди, щеше ли да се посъветва по-рано с лекар? Дали татко би се погрижил за здравето си? Дали е имало начин двамата да останат живи?

Бог несъмнено би пожелал да пощади папата и родителите ми. Не би заклеймил едно уплашено дете, че търси спасение, макар и от мъж, който разговаря с дяволи.

Искам да обсъдим нещо. Горчиви тайни.

Взрях се в Гаспар, царя на Изтока, млад и величествен върху белия си жребец. Той не задържа вниманието ми дълго; запленяваше ме момчето Лоренцо – невзрачно, самотно дете с остър ум, принудено от съдбата да помъдрее преждевременно. Лоренцо, пренебрегнал всички други и вперил очи единствено в мага.

На другата сутрин се събудих в притихналата, ала непоносимо напрегната къща. Напевните гласове на прислугата сега шепнеха пресекливо, а стъпките им глъхнеха. Не чувах дори готвача и кухненските прислужници да трополят с тенджерите и подносите.

Джиневра ме облече набързо и излезе. Нареди ми веднага да сляза в кухнята за закуска, но аз знаех, че камериерките вече са се заловили със задачите си, и тръгнах към празната им спалня. Пидърпах една табуретка под прозореца, покатерих се върху нея и погледнах надолу.

Съставът на тълпата изглеждаше променен. Предния ден отвъд портата се трупаха търговци и селяни. Днес имаше благородници, въоръжени с къси саби в колчани до хълбока. Стояха в стройни редици, барикадирали имението. Стражи, разпитващи всеки минувач, ограничаваха движението по Виа Ларга.

Обезпокоена, се отдръпнах от прозореца и тръгнах надолу да търся Пиеро. Открих го в покоите на момчетата, където Джиневра изваждаше купчина сгънати дрехи от отворения гардероб. Обърна се да ги сложи в един наполовина пълен сандък и ме видя да стоя пред прага.

Втренчих се в момчешките дрехи в ръцете ѝ. До нея Леда седеше на ниска табуретка, сгъваше чаршафи и ги прибираше във втори сандък. Недоумявах защо Леда, която не се отделяше от леля Клариса, се занимава с чаршафите на момчетата.

Джиневра почервеня.

– Не бива да си тук, Катерина. Закуси ли? – попита тя.