Как един крал погубва Франция
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Как един крал погубва Франция». Краткое содержание книги:
В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.
Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…
Питате ме защо ви казах вчера, че чумата имаше сериозни последици за него и за кралството. Ех, племеннико, заради няколко души, отишли си не по реда си, няколко загинали жени, и най-напред неговата собствена съпруга Бон Люксембургска, преди да стане крал.
Бон Люксембургска бе отнесена от чумата през септември 1349 година. Тя щеше да бъде кралица, и то добра кралица. Както знаете, тя беше дъщеря на краля на Бохемия, Жан Слепия, който хранеше извънредна любов към Франция и казваше, че парижкият двор е единственият, в който можеш да живееш като благородник. Този крал беше образец на рицарство, но малко налудничав. Макар напълно сляп, той държеше да участвува в битката при Креси и за целта накара да вържат коня му за конете на двама негови рицари, застанали от двете му страни. Така се впуснаха в боя. Намериха ги мъртви и тримата, все тъй вързани един за друг. Неговата благородна смърт до такава степен впечатли уелския принц… тогава той караше шестнадесетата си година; това бе първото му сражение, и доста добре се прояви, макар че от тактически съображения крал Едуард бе прекалил с участието на своя наследник в него… та уелският принц бе така поразен, че помоли баща си да му позволи да носи занапред емблемата на покойния сляп крал. Ето защо сега шлемът на принца е увенчан с три бели пера.
Но най-важното във връзка с Бон Люксембургска беше нейният брат, Шарл Люксембургски, за чийто избор като император на светата империя папа Климент VI и аз бяхме съдействували. Не че не знаехме, че с този хитър като търговец селяк щяхме да си имаме известни неприятности… о, в него няма нищо от баща му, скоро ще се убедите сам; но понеже предвиждахме също, че за Франция ще настъпят тежки времена, решихме, че ще й помогнем, като направим бъдещия й крал императорски зет. След смъртта на сестрата край на съюза. Виж, неприятности наистина ни създаде с неговата златна вула; но подкрепа на Франция — никаква, и именно затова сега отивам в Мец.
Крал Жан, по това време нормандски херцог, не показа особено силно отчаяние от смъртта на Бон Люксембургска. Между тях бе имало твърде малко разбирателство и чести скандали. Макар че не бе лишена от чар и че й правеше по едно дете на година, всичко единадесет, откакто му бяха намекнали, че беше вече време да се сближи с жена си в леглото, в сърдечно отношение монсеньор Жан клонеше по-скоро към един свой братовчед, с осем години по-млад и с доста красива външност… Шарл дьо ла Серда, когото наричаха също Шарл Испански, защото принадлежеше на един отстранен от кастилския трон род.
Още щом погребаха Бон Люксембургска, херцог Жан, придружен от хубавия Шарл Испански, се оттегли във Фонтенбло, за да избяга от заразата… О, това е нерядко срещан порок, племеннико. На мен той ми е непонятен и ме преизпълва с възмущение; опада към онези слабости, към които съм най-непримирим. Но трябва да признаем, че е разпространен дари сред кралете и много им вреди. Вижте какво стана с крал Едуард II Английски, баща на настоящия. Именно содомията му коства и трона, и живота. Нашият крал Жан не е изявен до такава степен, но проявява доста подобни наклонности и ги проявява особено в пагубното си увлечение към този братовчед с прекалено изящното лице…
Какво става, Брюне? Защо спираме? Къде сме? В Кенсак. Той не беше предвиден… Какво искат тези селяци? А, благословия! Не спирайте шествието за това; знаеш добре, че благославям и в движение… In nomine patris…tii… sancii…4 Хайде, добри хорица, благословени сте вървете в мир… Ако трябва да спирам всеки път, щом ми искат благословия, ще стигнем в Мец след шест месеца.
Та ви казвах, че през септември 1349 година Бон Люксембургска умря, оставяйки престолонаследника вдовец. През октомври дойде редът на наварската кралица Жана, доскоро наричана Жана Малката, дъщеря на Маргьорит Бургундска и може би на Луи Вироглавия; тази, която бяха отстранили от френския трон, обявявайки я за незаконородена… е, да, детето от Нелската кула… чумата я прибра. И нейната смърт не бе почетена с продължителна скръб. От шест години бе вдовица на своя братовчед Филип д’Еврьо, убит някъде в Кастилия в бой срещу маврите. Когато се възкачи на престола, Филип VI им бе подхвърлил наварската корона, за да предотврати техните евентуални претенции към френската. Една от многото машинации, които осигуриха трона на рода Валоа.
Никога не съм одобрявал тази сделка с Навара, която противоречеше и на закона, и на фактите. Но тогава все още нищо не можех да кажа! Нали съвсем наскоро ме бяха избрали за епископ на Оксер. Пък и дори да бях го казал… Юридически това бе несъстоятелно. Навара идваше от майката на Луи Вироглавия. Ако Жана Малката не бе негова дъщеря, а на някакъв щитоносец тя имаше толкова права над Навара, колкото и над Франция. Следователно признаеха ли й правата над короната на едната държава, доказваха ipso facto нейните права и над другата както за нея, така и за наследниците й. Прекалено недвусмислено бе, че е отстранена от френския трон не толкова заради предполагаемата й незаконност, а защото бе жена, всичко това благодарение на умело измисления закон за мъжете.
4
In nomine patrie… Hi… sancti… — В името на отца, сина, и святого духа