Как един крал погубва Франция
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Как един крал погубва Франция». Краткое содержание книги:
В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.
Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…
IV
КАРДИНАЛЪТ И ЗВЕЗДИТЕ
Е, племеннико, виждам, че пътуването в носилката ви харесва, като и гозбиците, които ни поднасят. И моята компания, разбира се… Хайде, вземете си от вареното гъше месо, което ни подариха в Нонтрон. Това е специалитет на града. Не знам как моят готвач го е запазил топличко…
Брюне!… Брюне, предайте на готвача колко съм доволен, че се старае да не изстиват ястията, които ми приготвя за из път; много е сръчен… А, в колата му имало мангал с жарава… Не, не се оплаквам, че ми сервират два пъти поред едно и също, стига да ми е харесало. Снощи например гъшето ми беше много вкусно. Да благодарим на бога, че имаме достатъчно от него.
Е, виното е младичко и леко наистина. Не е като тези от Сент-Фоа или Бержьорак, с които вие сте свикнали, Аркамбо, да не говорим за вината от Сент-Емилион или от Люсак, които са истинска наслада; но днес всички тези вина пълнят корабите от Либурн за Англия… Небцето на французина вече няма право на тях.
Брюне, това вино не струва пред чашка бержьорак, нали? Рицарят Емар Брюне е от Бержьорак и за него няма по-добро от това, което ражда неговият край. Понякога лекичко го подигравам за това…
Тази сутрин ме придружаваше дон Франческо Калво, папският секретар. Исках да ми припомни нещата, с които трябва да се заема в Лимож. Ще останем там две пълни денонощия, а може би и три. Във всеки случай избягвам да пътувам в неделя, освен ако не съм принуден от някаква неотложна работа или спешно послание. Държа хората от свитата ми да присъствуват на службите и да си починат.
Ах, не мога да скрия вълнението, че отново ще видя Лимож! Моята първа епархия. Бях… бях… по-млад от вас, Аркамбо; двадесет и три годишен. А аз все още се държа с вас като с малко момче! Да се отнасяш с младите като с деца, забравяйки какъв си бил на техните години, това е недостатък, който идва с възрастта. Подсещайте ме, като видите, че прекалявам с това, Аркамбо. Епископ… Първата митра! Толкова се гордеех с нея, че имаше опасност да изпадна в греховно самолюбие. Вярно, говореха, че съм получил даром епископския трон, че както Климент V ми е отпуснал първите бенефиции заради силната му привързаност към моята майка, така и Йоан XXII ми е подарил епархията, защото сме дали най-малката ми сестра, вашата леля Арьомбюрж, за съпруга на един негов правнук, Жак дьо Ла Ви. Да си призная, това донякъде беше вярно. Щастие е да се родиш папски внук, но само то няма да ти донесе трайна полза, ако не се свържеш с високоблагороден род като нашия… А вашият чичо Ла Ви беше чудесен човек.
Що се отнася до мен, не мисля, че са ме запомнили с лошо като епископ, колкото и зелен да бях тогава. Като гледам колко много беловласи епископи, неспособни да ръководят паството и свещенослужителите си, идват да ни досаждат с всякакви оплаквания и дела, си давам сметка, че доста успешно съм се оправял, и то без особени усилия. Имах добри наместници… я ми налейте още вино; нали трябва да поразкараме гъшето… добри бяха наместниците ми, на тях оставях управлението и им позволявах да ме безпокоят само по важни въпроси, с което си спечелих авторитет и донякъде страхопочитание. Така имах възможност да продължа учението си. Вече бях доста вещ по църковно право; извиках при себе си добри зако-новеди, за да усъвършенствувам и гражданското. Те дойдоха от Тулузкия университет, където самият аз бях получил научните си степени и който не е по-лош от Парижкия, с не по-малко учени хора… Решил съм за благодарност… тъкмо стана дума за това, нека ви предупредя, племеннико, че това решение е упоменато в завещанието ми, в случай че не успея да го изпълня приживе… решил съм да основа в Тулуз колеж за бедните ученици… ето, избършете си ръцете с тази кърпа, Аркамбо…
Именно в Лимож започнах също да се занимавам и с астрология. Двете най-необходими науки за всеки, който ще упражнява власт, са в действителност правото и учението за звездите, защото първата изучава законите на отношенията между хората и задълженията им един към друг, към кралството или църквата, а другата — законите, определящи отношението на човека с провидението. Правото и астрологията; земните и небесните закони убеден съм, че няма какво да търсиш извън тях.