Как един крал погубва Франция
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Как един крал погубва Франция». Краткое содержание книги:
В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.
Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…
Този път няма защо да бързаме толкова. Така или иначе, денят през този сезон е кратък, макар че за щастие случихме доста меко време… Не съм запомнил ноември да е бил толкова топъл в Перигор, както е днес. Какво слънце имаме само! И все пак рискуваме времето да се развали, когато се отправим към северната част на кралството.
Предвидил съм пълен месец за пътуването, така че с божия воля да бъдем в Мец за Коледа. Не, сега не бързам както миналото лято, защото въпреки усилията ми войната е факт, а крал Жан — пленник.
Как можа да ни стигне подобна злочестина? О, не сте единственият, който недоумява, племеннико. В цяла Европа се чудят не по-малко от вас и в последните месеци обсъждат причините и поводите за това… Нещастията на кралете идват отдалече и често това, което хората смятат за случайност в съдбата им, е плод на тяхната фатална природа. И колкото са по-големи нещастията, толкова по-дълбоки са корените им.
Тази история я знам в подробности… я придърпайте към мен завивката… и мога да кажа, че я очаквах. Предчувствувах, че някакъв страшен поврат, някаква голяма разруха ще порази краля и уви, цялото кралство. Ние в Авиньон трябва да знаем всичко, което се отнася до двора. Всички интриги, всички заговори стигат до ушите ни. Ако се замисли брак, ние сме уведомени преди самите годеници: „В случай че еди-коя си принцеса от дадена династия може да се свърже с принц едикой си от някоя друга, дали Негово преосвещенство ще позволи?“… При всяка сделка ни пращат посланици от двете договарящи страни; за всяко престъпление идват да искат опрощение… Канцлерите на кралете и принцовете, както и повечето им законоведи, са хора на църквата…
От осемнадесет години династиите на Франция и Англия са в открита война. Коя е причината за това? Претенциите на крал Едуард за френската корона, да, разбира се! Това е претекстът, и то, признавам, добър юридически претекст, защото може да се разисква до безкрайност; но той далеч не е единственият и истински повод. Да вземем открай време зле определените граници между Гийена и съседните графства, като се започне с нашия Перигор или неясните описи, в които феодалните права се застъпват; трудностите в отношенията между васал и сюзерен, когато и двамата са крале; съперничеството в търговията и на първо място в тази на вълна и платове, което доведе до скарване за Фландрия; прибавете, че Франция винаги е поддържала шотландците, а те представляват постоянна заплаха от север за английския крал… Войната не избухна в резултат на една-единствена причина, а на двадесет, които тлееха като жарава в мрака. На всичко отгоре Робер д’Артоа, опозорен и изгонен от кралството, отиде в Англия да раздухва още повече огъня. Папата, тогава Пиер Роже или Климент VI, се погрижи да бъде направено всичко, за да предотврати тази нежелана война. Проповядваше компромиси и отстъпки от двете страни. И той изпрати легат, който впрочем бе не друг, а настоящият папа, кардинал Обер. Опита се да издигне отново идеята за кръстоносен поход, в който трябваше да участвуват двамата крале с благородничеството си. Това беше добро средство да отклони военолюбивите им стремежи с надеждата да възстанови единството на християнския свят… Вместо поход — битката при Креси. Баща ви бе участник в нея и ви е разказал за това поражение…
Ех, племеннико, по-нататък ще се убедите, че не е толкова трудно да служиш предано на един добър крал; той те води към дълга и забравяш трудностите, защото съзнаваш, че те допринасял за върховното благо. Достойнство е добре да служиш на лош монарх… или на лош папа. Щастливи бяха хората от ранната ми младост, подчинени на Филип Хубави. Да си предан на тези суетни Валоа, изисква по-големи усилия. Те слушат съвети и проявяват разум единствено когато са победени и разбити.