Идеята за равенство сред българите

И тъй, България залага на простия продукт, вместо на интелектуалния. И залага на простия продукт, защото е годна за него, защото е отрекла високата субектност и следователно е отрекла високия продукт. При това върху същата тази общност се извършва един натиск от международен характер — стопански, икономически, културен. Защото цялата тази ситуация има за рамка последиците от века на просветителството. Векът на просветителството, както и да го съдим, има едно несъмнено достойнство — разпространението на научните знания, което никой преди това не е правил. Ясно е, че за просветителството това разпространение на научните знания е форма на борба срещу Църквата. Независимо от всичко, това е едно разпространение на обективни данни. Един директен приемник на просветителството в това отношение е позитивизмът, който в своята пропаганда вкарва науката в училищата и университетите, прави я методика, система, прави я мироглед. Но едното и другото представляват, независимо от всичко, форми на интелектуализация на живота. Този български динамически консерватизъм е поместен парадоксално в един друг, динамично прогресистки устроен свят, в който вече нищо не е вечно, по-точно не е трайно, по-точно всичко се трансформира. Изменят се понятия, разбирания, философски мирогледи, разбиват се най-стабилни, траяли хилядолетия, представи.

Отражението на това буреносно развитие в Европа у нас се изразява главно в това: възниква една нова иконописна школа, която е рационална. Умират селските ателиета, умират примитивите. И второ: от домашната архитектура най-сетне се прави изкуство. Това е декоративната архитектура с нейните колонки, сводчета, извивки, с въображаемите (абстрактни) пейзажи и с цялата китност на дома. Това са двете главни зони. Трета зона е подобряването на градоустройството, урбанистиката, която е от ориенталски (персийско-арабски) тип. Подобряването е по отношение на канализацията, водоснабдяването. Примерно в Ловеч през лятото на обществени места слагат бъчонки с вода и с лед, който мине, да пие вода, и то студена. Има подобрение на условията на живот, култивиране на нравите. Това е главното, което нахлува. И разбира се, алафрангите, облеклото. И в отделни случаи в разни занаяти, примерно в резбарството навлиза стилът ампир, и то в определен тип резбарство — тревненското. На този фон как ще устои така организираната общност с нейния традиционализъм и консерватизъм, с нейната вече упорито култивирана омраза към индивидуалността. В индивидуалността вече започват да виждат врага си. И ако първоначално селските учители са били възприемани едва ли не като светци, спасители, като народни водители, сега вече полека лека ги схващат като технически лица без особено значение и дори с определена ненавист. От 50-те и 60-те години на миналия век започва даскалското страдание — недохранването на учителя, мизерията му, незачитането му и т.н.