Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
Кели Рейнолдс се засмя. Напоследък това беше любима тема за спекулации сред журналистите.
— А може би ние всички в известна степен сме потомци на аирлианците — предположи тя. — Не знаем как точно изглеждат, освен че притежават червеникави коси и човекоподобно тяло. Статуите на този остров едва ли съответстват на действителните им размери.
— Едно ще ти кажа — вдигна пръст Нейбингър. — От решенията на ООН и на Комитета сега зависи съдбата на цялото човечество. Само че членовете на комитета са обикновени хора, каквито бяха и в „Меджик“. Със своите слабости, недостатъци и прочее. Пък и не забравяй, че големите играчи от Съвета за безопасност са настанили свои хора на ключовите места и изглежда вече се водят тайни преговори зад завесата.
— Затова съм тук — рече Кели и забарабани с пръсти по капака на лаптопа. — За да не позволя на истината да остане скрита от обществото. „Меджик“ оперираше в пълна секретност, сега поне имаме по-голяма гласност.
Нейбингър се засмя.
— Ще имаме гласност, докато изникне нещо по-важно. След това само гледай с каква бързина ще пуснат кепенците.
— Ей това е големият въпрос — съгласи се Кели. — Какво ще се случи сега? — Тя разглеждаше снимките. — Може да ти прозвучи глупаво, но защо е трябвало аирлианците да оставят всички тези съобщения, записани със стари руни, когато цялата информация се съдържа в компютъра? Не е ли малко примитивно за една толкова развита цивилизация?
— И аз си зададох същия въпрос — призна Нейбингър.
— И до какъв извод стигна?
— До никакъв. Смятам, че повечето от тези съобщения са написани от хора, познаващи сравнително добре аирлианския език, но не съм сигурен. Между другото, да знаеш къде се запиля Майк?
— Нямам представа. Замина за Вашингтон, за да свидетелства в съда заедно с Лиза Дънкан, но когато го потърсих по телефона, ми казаха, че отпътувал нанякъде.
— Виж ти. Интересно с какво ли пак се е захванал? Бас държа, че за разлика от нас не е седнал да си гризе ноктите.
4.
Докато Нейбингър се питаше къде може да е командосът, капитан Майк Търкот кротко посръбваше кафе в столовата на борда на американския самолетоносач „Джордж Вашингтон“.
Дори през подметките на обувките Търкот беше в състояние да долови равномерните вибрации от двигателите на грамадния кораб. „Джордж Вашингтон“ беше най-модерният самолетоносач в американската флота — от клас „Нимиц“, с водоизместимост 100 000 тона — и в момента плуваше в южна посока със скорост от 30 възела, заобикаляйки бреговете на Етиопия.
Фактът, че самолетоносачът бе напуснал опасния и размирен район на Персийския залив, само потвърждаваше думите на седналата до Майк Лиза Дънкан колко важна е предстоящата мисия. Присъствието на британски подполковник, само на три маси от тях, със затъкната в колана сламеножълта барета, посочваща принадлежността му към Британските специални ВВС, бе още един сигурен индикатор за сериозността на положението. Точно срещу подполковника се бе настанил американски майор с камуфлажна униформа и знаци на Специални части 160 или „нощните разузнавачи“, както бяха известни в армейските среди.
На всичко отгоре всеки момент щеше да започне инструктажът под ръководството на бивш съветски шпионин. Карол Костанов говореше с едва забележим акцент и очевидно бе прекарал доста време в тайните школи на КГБ преди края на студената война. Сега твърдеше, че е „специалист на свободна практика“, но как точно бе привлякъл вниманието на Комитета, оставаше пълна загадка за Търкот. Съдейки по луксозния костюм и ръчно изработените обувки на Костанов, беше станало с доста пари.
— Моля, започвайте, господин Костанов — подкани го Дънкан, след като и останалите заеха местата си.
Костанов намести очилата си, а Търкот се запита дали действително са му необходими, или ги е взел като елегантна добавка към останалата част от изисканото си облекло, чиято цел несъмнено бе да впечатли присъстващите. Имаше мургава кожа, късо подстригана, прошарена коса и грижливо оформена брадичка.
— Преди броени часове към мен се обърна представител на Комитета за изучаване следите от пребиваване на пришълци… — поде тържествено руснакът, но Дънкан му махна с ръка.
— Това го знаем — рече тя. — Твърдите, че ви е известно къде точно се намира скривалището с извънземни артефакти в Югозападна Етиопия, охранявано от група, наета от южноафрикански картел. И тъй като вече навлизаме в хеликоптерния обсег на този район, нямаме време за празни приказки. Всеки момент ще изпратим ударен отряд към мястото, така че побързайте с фактите.