Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Малис гордо повдигна брадичка.
— Но разбери пред каква дилема си изправена — сгълча я старицата, изправяйки се на трона си. Матроната на До’Урден веднага се свлече на своето място. — Загуби повече от половината си войска. Не си заобиколена от голямо семейство, което да те подкрепя. Управляваш осмия дом в града, но всички знаят, че не се ползваш с благоразположението на Лот. При тези обстоятелства колко дълго мислиш, че ще издържи домът До’Урден? Мястото ти в управляващия съвет крие много рискове и то още преди да си го приела!
Малис не можеше да опровергае разсъжденията на първата матрона. И двете знаеха какъв е животът в Мензоберанзан. Силата на До’Урден беше отслабнала значително и рано или късно някой от по-слабите домове в града щеше да се възползва от възможността да подобри своя статут. Нападението на дома Хюнет нямаше да е последната битка, разразила се в двора на До’Урден.
— Така че поверявам ти СиНафей Хюнет… Ши’не-ин До’Урден — една нова дъщеря и една нова върховна жрица — каза матрона Баенре, после се обърна към СиНафей, за да продължи обяснението си. Малис изведнъж се разсея, когато един глас прозвуча в мислите й, предавайки й телепатично съобщение.
— Запази я само докато имаш полза от нея, Малис До’Урден — казваше той. Матроната се огледа наоколо, досетила се кой е източникът на тази информация. При последното си посещение в този дом, тя бе срещнала крадецът на мисли, принадлежащ на матрона Баенре — съществото, владеещо телепатията до съвършенство. Сега не го мяркаше никъде, но и старата матрона не се виждаше, когато Малис бе влязла в параклиса. Тя огледа поред всички празни столове на подиума, но по каменната мебелировка не личаха никакви следи от седящи създания.
Второто съобщение, изпратено чрез телепатия, разсея напълно съмненията й.
— Ще разбереш, когато настъпи подходящият момент.
— … и петдесетте останали войници на дома Хюнет — казваше матрона Баенре. — Съгласна ли си, матрона Малис?
Матроната на До’Урден погледна към СиНафей, а в очите й се четеше или одобрение, или лукава ирония.
— Съгласна съм — отвърна тя.
— Върви тогава, Ши’неин До’Урден — заръча първата матрона. — Присъедини се към оцелелите си войници в двора на новото си убежище. Моите магьосници тайно ще ви върнат у дома.
СиНафей изгледа Малис подозрително, после излезе от големия параклис. Тогава върховната жрица на До’Урден се обърна към съсухрената матрона Баенре:
— Разбрах всичко.
— Нищо не си разбрала! — силно разгневена й изкрещя тя. — Направих всичко, което можах, за теб, Малис До’Урден! Лот пожела да заемеш поста в управляващия съвет и аз го уредих. Струваше ми много, но го направих.
Тогава, без всякакво съмнение Малис разбра, че именно Баенре бе подтикнала дома Хюнет към действие. Тя се чудеше докъде се е простряло влиянието на първата матрона? Може би съсухрената старица беше предвидила и най-вероятно организирала действията на Джарлаксъл и неговата банда Бреган Д’а-ерте, която изигра решаваща роля в тази война. Малис си обеща да проучи това предположение. С алчните си пръсти Джарлаксъл беше бръкнал прекалено дълбоко в хазната й.
— Аз бях дотук — продължи Баенре. — Сега можеш да разчиташ само на собствените си хитрини. Те са единственият ти шанс да спасиш себе си и дома До’Урден, след като не успя да спечелиш благоволението на Лот!
Малис вкопчи пръсти в ръкохватката на стола си толкова силно, че почти очакваше да чуе пропукването на раздробяващия се под тях камък. Толкова се бе надявала, че с победата си над дома Хюнет ще може да забрави греховните постъпки на своя син.
— Знаеш какво да сториш — каза матрона Баенре. — Поправи грешката си, Малис. Застъпих се за теб. Направих го за своя сметка и няма да търпя бъдещи провали!
— Цялото семейство се е събрало в преддверието. Там е и най-новият член на фамилията — заяви Дайнин и леко намигна.
Малис не отвърна на жалката шега на своя син, отблъсна го грубо встрани, втурна се надолу по централния коридор и с една магическа дума отвори голямата врата на параклиса. Роднините на матроната се отдръпнаха от пътя й, когато тя прекрачи прага на залата и забърза към своя трон, разположен в най-отдалечения край на паякообразната маса.
Всички предполагаха, че срещата ще е дълга, че ще научат за новото положение, в което се намираше дома До’Урден и за всички препятствия, които трябваше да преодолеят. Но вместо това, успяха да зърнат за кратко яростта, бушуваща в матрона Малис. Тя изгледа всички подред и им даде да разберат, че има ясни заповеди за тях и че този път няма да търпи провали. Матроната изръмжа, а гласът й беше дрезгав и сух, стържещ като шкурка: