Пайнс [Живи или мъртви]

Итън застана до рецепцията и постави ръце на високия тезгях, за да запази равновесие.

—      Добър вечер — каза Лиза. — Добре дошли в хотел „Уейуърд Пайнс“. С какво мога да ви помогна?

Поздравът изглеждаше странен. Не заради думите, а заради начина на изговаряне. Сякаш момичето се мъчеше да каже нещо, което рядко му се случваше да изрича.

—      Имате ли свободни стаи?

—      Разбира се.

Лиза заграка на клавиатурата.

—      Само за тази нощ ли? — попита тя.

—      Да. Поне засега.

Итън погледна компютърния монитор. Беше някаква антика, все едно излязла от 80-те. Не можеше да си спомни кога за последно беше виждал подобно изкопаемо.

—      Мога да ви предложа стая за непушачи без домашни любимци на втория етаж, с двойно легло.

—      Идеално.

Лиза приключи с писането.

—      С кредитна карта ли ще платите?

Итън се усмихна.

—      Интересен въпрос.

—      Така ли? В какъв смисъл?

—      Преди няколко дни попаднах в автомобилна катастрофа. Един камион блъсна странично колата ми. Стана на една пресечка оттук. Може би сте я видели?

—      Не, определено не съм.

—      Ами току-що излязох от болницата и работата е там, че… не успях да намеря портфейла си. Нито останалите си вещи.

—      О, ужасно съжалявам да го чуя.

Усмивката на Лиза като че ли изгуби мъничко от първоначалния си ентусиазъм.

— В такъв случай как смятате да платите, господин…?

— Бърк. Итън Бърк. Вижте, точно това се опитвам да ви кажа. Няма да мога да платя за стаята, докато не си получа портфейла утре сутринта. Казаха ми, че вещите ми са у шерифа. Не съм сигурен защо, но… — Той сви рамене. — Така стоят нещата.

— Хм. Разбирате ли, не ми е позволено да правя резервация без предварително заплащане или най-малкото номер на кредитна карта. Такава е политиката на хотела. В случай… разбира се, не искам да кажа, че това ще се случи, но в случай, че нещо в стаята бъде счупено или се натрупат сметки…

— Разбирам. Много добре знам каква е целта на капарото. Казвам ви, че ще мога да ви платя утре сутринта.

— Дори шофьорска книжка ли нямате?

—      Всичко е в портфейла ми.

Лиза прехапа долната си устна и Итьн се досети какво предстои — приятно момиче, опитващо се да се направи на лошо.

— Сър… господин Бърк… боя се, че без кредитна карта, пари в брой или документ за самоличност няма да мога да ви дам стая. Бих го направила с удоволствие. Честна дума. Но просто политиката на хотела…

Тя млъкна, когато Итьн се наведе над тезгяха.

— Лиза, знаете ли защо нося черен костюм?

— Не.

— Аз съм специален агент от Сикрет Сървис.

— Искате да кажете, че сте от онези момчета, които пазят президента ли?

— Това е само част от задълженията ни. Основната ни мисия е да защитаваме целостта на финансовата инфраструктура на страната.

— Значи сте на някакво разследване в Уейуърд Пайнс, така ли?

—      Точно така. Тъкмо пристигнах в града, когато се случи катастрофата.