Пайнс [Живи или мъртви]

Не можеше да е сигурен, но стаята му като че ли се намираше на третия или четвъртия етаж. Сестра Пам беше оставила щорите вдигнати и когато се умори от съзерцаването на часовника, Итън се обърна внимателно на здравата си страна и се загледа към Уейуърд Пайнс.

От прозореца се разкриваше изглед към Главната и няколко пресечки от двете страни.

Още преди да дойде тук, знаеше, че Уейуърд Пайнс е мъничко заспало градче, но въпреки това остана изненадан. За цял един час успя да преброи само дузина души, разхождащи се по тротоара покрай болницата, и нито една кола по най-натоварената улица на града. Най-оживеният обект се намираше на две пресечки оттук — строителна бригада, издигаща сглобяема къща.

Помисли си за жена си и сина си в Сиатъл. Надяваше се, че вече пътуват да го видят. Сигурно бяха хванали първия самолет. Щеше да им се наложи да летят до Бойси или Мисула, а оттам да вземат кола под наем до Уейуърд Пайнс.

Когато погледна часовника, стрелките показваха четири без четвърт.

Беше прекарал цял ден в леглото, а д-р Майтър, или както там му беше името, не си беше направил труда да го види. Итън беше прекарал доста време в болници и от опит знаеше, че сестрите и докторите никога не те оставят сам за повече от десет секунди — винаги се намира някой, който да ти донесе поредното лекарство или да те ръчка и дупчи.

А тук буквално го игнорираха.

Сестра Пам така и не се появи с айфона и другите му вещи. Колко ли натоварена можеше да бъде тази болница насред нищото?

Посегна към таблото на перилото и натисна с палец бутона СЕСТРА.

Петнайсет минути по-късно вратата на стаята се отвори и сестра Пам нахълта вътре.

— Боже мой, толкова съжалявам. Забелязах повикването преди десет секунди. Май имаме проблеми с интеркома. — Тя спря при леглото и се облегна на металното перило. — С какво мога да ви помогна, Итън?

— Къде е доктор Майтър?

Тя се намръщи.

— Цял следобед е зает със спешна операция. Един от онези петчасови кошмари. — Сестрата се разсмя. — Сутринта му докладвах състоянието ви и фантастичния ви напредък с паметта и той смята, че ще се оправите напълно.

Последните й думи бяха съпроводени с вдигнати палци.

—       Кога мога да се видя с него?

— Май ще направи обиколката си след вечеря, което означава, че в следващия половин час.

Итън се помъчи да скрие растящото си нетърпение.

— Успяхте ли да намерите телефона и другите ми вещи? В това число портфейла и едно черно куфарче.

Сестра Пам отдаде чест и направи няколко маршови стъпки на място.

—       Работя по въпроса, капитане.

—       Донесете ми телефон. Трябва да се обадя.

—       Разбира се, шерифе.

— Шериф ли?

— Не сте ли щатски шериф или нещо подобно?

—       Не, аз съм специален агент от Сикрет Сървис.

—       Сериозно?

—       Сериозно.

—       Аз пък си мислех, че охранявате президента.

—       Занимаваме се и с някои други неща.

—       И какво правите тук, в нашето малко кътче от рая?