Пайнс [Живи или мъртви]

— Не ви лъжа…

Тя сложи пръст на устните му.

— Мен ако питаш, или си точно такъв, за какъвто се представяш, или си невероятен лъжец. Така де, историята си я бива, а аз обичам добрите истории. Така или иначе, ще получиш вечеря на вересия.

— Не лъжа… как се казвате?

— Бевърли.

— Аз съм Итън.

Тя стисна ръката му.

— Приятно ми е да се запознаем, Итън.

— Бевърли, утре щом си взема портфейла, ще дойда и…

— Нека позная… и ще добавиш огромен бакшиш към сметката.

— Подиграваш ми се — поклати глава Итън. — Съжалявам.

— Ако не ми вярваш, аз…

— Току-що се запознахме — прекъсна го тя. — Когато приключиш вечерята, ще знам дали ще те видя отново или не.

—       Още е рано да се каже, а? — Итън се усмихна. Като че ли щеше да я спечели.

Тя му донесе меню и той си поръча пържени картофи и чийзбургер, толкова недопечен, колкото позволяваха от Министерството на здравеопазването.

Когато Бевърли изчезна обратно в кухнята, Итън отпи от бирата си.

Хм. Нещо не беше наред. Питието беше изветряло и напълно лишено от вкус, ако не се брои леката горчивина.

Оставяше чашата си на бара, когато Бевърли се появи отново.

— Получавам безплатна вечеря, така че не ми е удобно да се оплаквам, но нещо с бирата не е наред — рече той.

—       Сериозно? — Тя посочи чашата. — Може ли?

Разбира се.

Тя взе чашата, отпи глътка и я остави, като облизваше пяната от горната си устна.

—       На мен ми изглежда чудесна.

—       Сериозно?

— Да.

— Не, изветряла е и… не знам… просто… няма никакъв вкус.

— Странно. Аз останах с различно впечатление. Искаш ли да опиташ друга бира?

— Не, май изобщо не трябваше да пия. Ще те помоля за чаша вода.

Тя му донесе чиста чаша и сипа вода върху леда.

Итън вдигна с две ръце горещия сандвич от чинията.

Бевърли бършеше другия край на бара, когато той я повика, като все още държеше сандвича пред устата си.

—       Какво има? — попита тя.

— Нищо. Засега. Ела тук.

Тя дойде и застана пред него.

—       Опитът ми показва, че в около осемдесет и пет процента от случаите, когато си поръчам недопечен сандвич, както направих и сега, получавам добре опечен. Не знам защо повечето готвачи са неспособни да приготвят един хамбургер както трябва, но това е положението. И знаеш ли какво правя, когато получа препечен?

—       Връщаш го? — Бевърли определено не изглеждаше развеселена.

— Именно.

—       Адски трудно може да ти угоди човек, да знаеш.

—       Знам — каза той и се нахвърли върху храната.

Дъвка в продължение на десетина секунди.

— Е? — попита го Бевърли.

Итън остави сандвича, преглътна, избърса пръсти с ленената кърпа и посочи чинията.

— Направо изумително.

Бевърли се разсмя и завъртя очи.

Когато омете и последната троха от чинията, Итън беше единственият клиент в заведението.

Барманката взе чинията му и се върна да му сипе още вода.

— Ще се оправиш ли, Итън? Имаш ли къде да нощуваш?

— Да, уговорих рецепционистката в хотела да ми даде стая.