Нощта срещу ноември

Част 2

Срещата

Капсулата се приземи рязко сред гъста зелена трева. Джек тръсна глава и се измъкна от металната кутия. Знаеше, че въздухът е годен за дишане, но все пак вдиша леко и боязливо. Белият му дроб се напълни със свеж и топъл въздух, малко сух, но не и застоял. Човекът се усмихна. Всичко бе толкова красиво, миришеше на трева, от дърветата се чуваха птичи песни, а тук-там прелитаха пеперуди и някакви други насекоми, които не му бяха познати. Той се наведе и се взря сред тревата. Там пъплеха мравки и калинки… Джек си помисли, че може би няма нужда от екипировката и оръжията, с които се беше запасил. Всичко бе толкова красиво и спокойно. Като на земята през 19-ти век. Нещо зад него прошумоля и той се извърна светкавично, насочвайки пушката си по посока на шума. Срещна го погледът на голямо лъвоподобно животно с два реда зъби, стърчащи от устата му. Пушката изгърмя от несъзнателно свития показалец и звярът се търкулна с хъркане. Ридъл се приближи предпазливо и го подритна. Тялото бе мъртво. Тогава взе да го оглежда с любопитство. Туловището бе малко по-голямо от това на земния тигър, козината бе рядка и къса, а очите големи и тревно зелени. Ридъл бръкна в устата му и изтръпна. Зъбите бяха страховито остри и големи, с лекота биха прегризали гърлото на хипопотам. Задните лапи бяха силно развити и мускулести, но предните бяха само с един голям нокът. Толкова голям, че в извивката му се побираше човешко рамо. С това приспособление звярът навярно се катереше добре по дървета и скали, а и смъртоносни рани се нанасяха твърде лесно. Джек се надигна и реши да тръгне към светещите точки. Обърна се и замръзна. Пред него стоеше андроид с хромирани части. Човекът посегна към лазерния револвер, но тенекиен глас го прекъсна по средата на движението му: