Нощта срещу ноември

Част 4

Свобода

Слънцето още не беше стигнало хоризонта, когато двамата бегълци докоснаха росните треви с боси крака. Поеха отново към лилавата река, за да търсят следи от робота. От време на време Лин се спираше и душеше наоколо. Джек се оглеждаше, с пръст на спусъка. За трите седмици на планетата той се беше променил. Без скутер, сред диваци, брадясал, мръсен, потен, с разкъсани дрехи, трудно се отличаваше от народа слабоумни. Вече дори говореше малко, просто защото нямаше с кого да комуникира по този начин.

Внезапно дивачката спря и настръхна. Махна с ръка напред и залегна в тревата. Джек Ридъл разбра, че е дошъл моментът да действа. Залегна и запълзя предпазливо. Придвижваше се бавно и внимателно, от една страна, защото се пазеше да не вдига шум, а от друга, защото пушката му пречеше. След известно време видя фигурата на робота, изправена до една канара. Андроидът бе замръзнал с ехолокатор, който долавяше шумове и предаваше информация на електронния мозък. Джек замръзна, докато онзи пое бавно към гората. Беше прибрал ехолокатора. Човекът свърна назад и когато се отдалечи достатъчно, се изправи и затича към гората. Описа дъга, качи се на едно дърво и зачака Чарли да мине оттам. Врагът му се зададе след малко. Стъпваше бавно и внимателно и се оглеждаше. Джек го взе на мушка и го проследи така, докато роботът се озова на разстояние един изстрел. Натисна спусъка едва когато врагът бе на двадесетина крачки от укритието му. Зелената светлина рукна в строен лъч и се заби в гърдите на робота. Хиляди парчета пластмаса и желязо се пръснаха в различни посоки. Джек слезе. Дрехата му се закачи на един клон и остана да виси там. Джек се отправи към селището, като пътьом мина през къщата на някогашните господари. Беше изгоряла до основи, но той не съжали. Хвърли пушката в развалините и се затича към дома си. Сутрешният хладен вятър галеше голото му тяло, босите му крака усещаха допира на трева и съчки; чистотата на природата докосваше очите му, душата му, а той тичаше към своята свобода, към свободата за живот, която съдбата му подари.