Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
— Какво имате за мен, лейтенант Колмс? — каза той, като и махна да пристъпи напред. МеЛаан още се бавеше при стълбището, с ръце в джобовете на панталоните.
— Нашият убиец, сър — каза Мараси, като му подаде папката. — Изкопала се е от собствения си гроб, след като са я екзекутирали за наводненията на изток. Няколко дни по-късно са намерили костите наблизо и са го обявили за оскверняване на гроб. В края на краищата как биха отгатнали, че един от Безликите безсмъртни е населявал тялото на убиец и престъпник?
Арадел изпусна въздух с тихо съскане. На булеварда зад него, въпреки късния час, под уличните лампи се движеха сенки.
— Значи всичко това е нейно дело?
— Извинете, сър — отвърна Мараси, — но бих казала, че всичко това е по вина на непоносимите работни условия в града. Като оставим настрана тази уговорка, Кървящата със сигурност подклажда проблема. Искала е градът да бъде на ръба, когато направи своя ход.
— Гибел… — прошепна Арадел. — В сравнение с това изглежда едва ли не тривиално дали губернаторът е корумпиран, нали?
— Предполагам, че зависи кого ще попитате.
От улицата долу се надигнаха викове; група мъже, които минаваха покрай канала и разговаряха бурно. Не успяваше да различи думите им, а само интонацията.
— Все още ми трябва доказателство — каза Арадел. — Не че искам да подценявам усилията ти, лейтенант. Но не възнамерявам да преследвам духове сред мъглите, така че искам да го видя със собствените си очи. Това важи и за губернатора. Дръж си очите отворени. Ако успееш да ми намериш нещо неоспоримо, ще го използваме веднага щом всичко се размине. И все още ми трябва някакво доказателство по отношение на твоя свръхестествен убиец.
— Разбирам, сър — каза Мараси и кимна към МеЛаан, осветена от фенерите, окачени на стълбове до вратата за стълбището. — Имам такова доказателство за вас, ето там. Но ще е най-добре, ако ви го покажем насаме.
Арадел бавно премести тежестта си напред, спускайки крак от парапета, на който беше стъпил. Хвърли поглед на Мараси, която кимна.
— Долу — каза на двамата констабли, които все още стояха с него. Младши ефрейтори, които използваше за свръзки. Те се подчиниха и щом изчезнаха, Арадел прекоси разстоянието до МеЛаан. — Надявам се — каза той, след като се покашля, — че въпросите ми няма да ви обидят, ъ, Ваша Божественост.
— Искрените въпроси никога не обиждат, човеко — произнесе МеЛаан, — защото е ваше задължение да дирите истината. Истинските въпроси получават само истински отговори.
Кожата й заискри и стана прозрачна като преди, но едновременно с това придоби калейдоскопичен гланц. Тя разпери ръце и по някакъв начин блузата и се разцепи и изхлузи по раменете, за да разкрие прозрачната горна част на тялото и, в която се забелязваше смарагдов скелет, блещукащ в светлината на лампите.
Мараси премигна. Е, не това очакваше. До нея Арадел си пое рязко въздух, след което сякаш престана да диша, докато се взираше в гледката. Главата на МеЛаан — напълно прозрачна — се наведе на една страна и им хвърли майчински поглед.
— Говори — прошепна тя.
— Онова… — Арадел прочисти гърло. — Онова, което констабъл Колмс ми казва, истина ли е? Възможно ли е някой от вашия вид да е зад всичко това?
— Паалм е изгубена душа — произнесе МеЛаан, — измъчена от покрусен ум и изопачен дух. Да, тя е една от нас, човеко. Задачата ви не е лесна, но ще ви се притечем на помощ в този час на отчаяние.
— Страхотно — каза Арадел. — Предполагам… предполагам, че това беше потвърждението, от което се нуждаех — той се поколеба. — Някакъв шанс да кажеш добра дума за мен на Хармония?
— Делата ти са собствените ти добри думи, човеко — произнесе МеЛаан. — И твоят Бог ги чува. Върви и защити този град. Не се тревожи за себе си, а за ближния.
— Разбира се, разбира се — отвърна Арадел. — Тогава ще се заемам. Освен ако не можеш да ми кажеш нещо повече…
— Хъркането ти — произнесе МеЛаан — е малко шумно.
— Моето… какво?
— Като на стотима гневни колоси — продължи МеЛаан. — По време на скално свличане. И ето, не след дълго може да разбуди мъртвите.
— Да… — проточи Арадел.
— Върви си по пътя, човеко — каза МеЛаан.
— Както заповядаш. Лейтенант Колмс, за момент?
Той склони глава пред МеЛаан, а след това я заобиколи, без да успява да откъсне очи от нея. Вярно, че и Мараси изпитваше затруднения да направи същото. МеЛаан надмогваше сетивата, дори когато не беше прозрачна и разголена. МеЛаан и кимна — нямаше нужда да се връща за нея. На половината път надолу по стълбите Арадел изпусна дълбоко въздух: