Ангелите не оцеляват на леда

Олга категорично не беше съгласна с това, но всички нейни доводи, всички думи на възхита и похвалите срещаха само усмивката на Ала:

— Просто ти си добро момиче и искрено ме обичаш, затова не виждаш обективната реалност. А той е прав.

Миналата година съпругът й внезапно почина, сърцето му изигра лоша шега. И Олга Виторт стана за Ала Томашкевич най-близкият и най-необходим човек.

И тъй, съпругът на Ала Томашкевич е решавал проблемите за укрепването на собствената си самооценка, като е унижавал и унищожавал човека до себе си, тоест своята съпруга. И останала сама, Ала се е опитала да „излекува“ своята разрушена самооценка, привличайки към себе си една абсолютна любов. По този начин се е изградила веригата „Съпругът — Ала — Олга“.

Стана й неприятно и кой знае защо дори се засрами. У нея се породи гадното усещане, че е била използвана. Всъщност тя отдавна забелязваше, че понякога молбите и изискванията на Ала Владимировна носят странен или пресилен характер. Но Олга искрено смяташе, че геният има право на ексцентричност и за низшите е недостъпно разбирането как гениите разсъждават, чувстват и изживяват всичко.

Ала можеше например да й се обади в три часа през нощта:

— Олюшка, ела, моля ти се, чувствам се много зле.

Олга ставаше от леглото, бързо се обличаше, скачаше в колата, прекосяваше целия град, пристигаше — и заварваше напълно идилична картина: Ала Владимировна седи по пеньоар и реди пасианс.

— Нещо не мога да заспя след снимачния ден — казваше тя, сякаш нищо не е било. — Поседи с мен, направи ми чаец.

След половин час Ала Владимировна започваше да се прозява и отпращаше Олга.

Разбира се, Олга се чувстваше засегната от тези неща, но си втълпяваше, че е била наистина полезна, отзовала се е на вика за помощ, та човекът не се е почувствал самотен и изоставен. А дето Ала Владимировна е постъпила егоистично, като е разигравала работеща жена посред нощ — ами нали е гений, има право.