Каин и Авел [bg]

— Сигурен съм, че в крайна сметка нещата ще се уталожат — опита се да го успокои Алан Лойд.

— Друг път! — извика Уилям. — Пазарът е задръстен с дребни вложители, въобразили си, че ще забогатеят бързо. Сега ще се юрнат да си спасяват кожите. Толкова ли не виждаш, че балонът всеки момент ще се спука. Ще продам всички акции до последната. До края на годината пазарът ще се срине окончателно, предупредих те, Алан, още през февруари.

— Пак не съм съгласен с теб, Уилям, но за утре ще насроча заседание на управителния съвет в пълен състав. На него ще обсъдим по-подробно становището ти.

— Благодаря ти — рече младежът.

Върна се в кабинета си и отново се свърза с Алан по вътрешната линия.

— Забравих да ти кажа. Срещнах момичето, за което ще се оженя.

— Тя знае ли? — попита другият мъж.

— Не — отвърна Уилям.

— Всичко е ясно — подсмихна се Алан. — Значи сватбата ти ще прилича доста на твоя подход като банкер. Всички, които са пряко засегнати, ще узнаят решението ти едва след като ти вече си го взел.

Уилям също се засмя, вдигна слушалката на другия телефон и се разпореди да продадат всичките му големи пакети акции. Тони Симънс тъкмо беше отворил вратата, стоеше на прага и гледаше младежа — очевидно смяташе, че си е изгубил ума.

— Както е тръгнало, ще се докараш до просешка тояга. Бива ли да продаваш пакетите при сегашните котировки?

— Ще загубя много повече, ако ги задържа — обясни Уилям.

За седмица загуби над един милион долара, което би сломило по-неуверен човек.

На другия ден, по време на заседанието на управителния съвет също загуби — само шест души от общо четиринайсет подкрепиха предложението му банката да се отърве от пакетите акции, които притежава. Тони Симънс убеди съвета, че ще е безотговорно, ако не поизчакат още малко. Уилям все пак извоюва и една малка победа — колегите му се съгласиха с него, че не бива да купуват още акции.

Същия ден котировките се повишиха с малко, което позволи на младежа да продаде още от акциите си. В края на седмицата индексът се бе покачвал четири поредни дни и Уилям вече се питаше дали не е избързал, ала целият му опит и знания, както и шестото му чувство му подсказваха, че е взел правилното решение. Алан Лойд не каза нищо — парите, които Уилям губеше, не бяха негови, пък и той разчиташе да се пенсионира мирно и кротко.

На двайсет и втори октомври всички, които притежаваха акции, отново понесоха големи загуби и Уилям пак помоли Алан Лойд да продадат пакетите, докато все още е възможно. Този път директорът на управителния съвет го послуша и му разреши да обяви за продан някои от големите пакети, собственост на банката. На следващия ден котировките отново се сринаха и вече нямаше никакво значение от кои акции банката се опитва да се отърве — никой не купуваше. Акциите продължиха да се обезценяват главоломно, защото всички дребни вложители в Щатите се втурнаха да продават каквото имат, с надеждата да спасят каквото могат. Настана такава паника, че апаратът за отчитане на сделките на борсата не смогваше да ги отрази. Всички разбираха колко са загубили предния ден едва при отварянето на борсата на другата заран, след като чиновниците бяха работили цяла нощ.