Каин и Авел [bg]

Тя още бе в траур и се държеше с него толкова порядъчно и сдържано, че първоначално той се отчая — явно никога нямаше да му обърне внимание. Протака възможно най-дълго с разговорите с фермера, решил да купи Бъкхърст Парк, и убеди Катрин Брукс да приеме една трета от уговорената продажна цена, а банката да прибере останалите две трети. Накрая, след като подписа всички книжа, Уилям не успя да си измисли други оправдания, за да не се върне в Бостън. Покани Катрин Брукс на вечеря в хотела си, готов да разкрие поне отчасти чувствата си към нея. Тя го изненада не за пръв път. Още преди Уилям да е зачекнал въпроса, младата жена взе да върти чашата, само и само да не го поглежда в очите, и го попита има ли нещо против да поостане няколко дни в Бъкхърст Парк.

— Нещо като почивка и за двамата.

Тя се изчерви, Уилям продължи да мълчи.

Накрая жената набра смелост и продължи:

— Сигурно ще ви прозвучи налудничаво, но вероятно си давате сметка, че съм самотна. Най-странното е, че никога досега не съм се чувствала така добре, както през последната седмица с вас. — Тя отново се изчерви. — Не се изразих добре, сигурно ще си помислите нещо лошо за мен.

Сърцето на Уилям трепна.

— От девет месеца, Кейт, и на мен ми се иска да ви кажа нещо, не по-малко притеснително от това.

— Значи ще поостанете няколко дни, нали, Уилям?

— Да, Кейт, ще остана.

Същата вечер тя го настани в голямата стая за гости в Бъкхърст Парк. След време Уилям винаги щеше да си спомня за онези няколко дни като за златната интерлюдия към живота му. Яздеше заедно с Кейт и тя винаги се оказваше по-бърза. Плуваше с нея и тя винаги стигаше по-надалеч. Разхождаше се с младата жена и винаги се уморяваше пръв, затова накрая се видя принуден да поиграе покер с Кейт — за три часа и половина спечели точно толкова милиона долара.

— Може ли да се издължа с чек? — попита високопарно младата жена.

— Забравяте, госпожо Брукс, че знам точно колко пари притежавате, но ви предлагам ето какво: да играем, докато си върнете парите.

— Сигурно ще ни отнеме няколко години — засмя се Кейт.

— Нямам нищо против да почакам — отвърна младежът.

Хвана се, че й разказва случки, отдавна погребани в миналото, неща, които не бе споделял дори с Матю — колко много е уважавал баща си, колко е обичал майка си, колко сляпо е мразел Хенри Осбърн, какви дръзки мечти има за „Каин и Кабът“. На свой ред тя му разправи за детството си в Бостън, за това как е ходела на училище във Вирджиния и се е омъжила съвсем млада за Макс Брукс.