Доктор Смърт [bg]

— Кого другиго обвиняваше освен Мейт?

— Никого. Такова е обичайното му държане. Буйна натура. Истината е, че винаги е бил човек с труден характер. Да, има отмъстителна жилка, трябва да чуеш какви закани отправя по адрес на бизнес конкурентите си. Но това? Просто ми се струва безсмислено. Би могъл да загуби толкова много… Задръж! — Изчаках петнадесет секунди. — Алекс, чакат ме, трябва да вървя.

— Може ли да поговорим по-дълго, Джуди?

— За какво?

— За Ерик и Стейси. При тези обстоятелства трябва да се добера до всички подробности. Ако можеш да ми отделиш час, ще ти бъда признателен.

— Просто… не зная дали мога да ти кажа нещо, което вече да не е известно. — Неискрен смях. — Страхотни клиенти ти намерих, а? Обзалагам се, че отсега нататък няма да приемаш толкова лесно хората, на които те препоръчвам.

— Винаги ще приемам твоите познати, Джуди.

— Защо?

— Защото не си безразлична към другите.

— О, стига — каза тя. — Не ме разнежвай. Аз съм просто съдебна акула, която се преструва на чувствителна.

— Не мисля така.

— Много мило от твоя страна. — В гласа й се долови тъга. — Само час?

— Използвай онзи хронометър, който вадиш, когато адвокатите говорят твърде дълго.

Отново се засмя.

— Значи си чул за него?

— Виждал съм го. Делото „Дженкинс“.

— О, да, старите симпатяги господин и госпожа Дженкинс. Единият заслужаваше хронометър със сирена. Ще погледна графика си. Тук има такива драсканици, че едва ги разчитам.

— Колкото е възможно по-скоро, Джуди.

— Задръж отново… — Чу се друг женски глас, алтът на секретарката й Дорис. Сопраното на Джуди отвърна: — Адвокатът на съпруга се опитва да шикалкави, време е да го поставим на мястото му… Добре, какво ще кажеш за вечеря днес? Трябва да пиша куп доклади, ще работя до късно. Но Боб ще води Беки в Клифсайд, така че мога да разпределя времето си. Да се срещнем някъде на път за вкъщи, в „Грън!“, в Уестууд. Не е далеч от дома ти. Довечера в осем и тридесет.

— В „Грън!“. Благодаря, Джуди! Задължен съм ти.

— О, да — засмя се тя. — Аз съм светица.