Доктор Смърт [bg]

Загреба хапка маруля.

— Дори ако Ричард е проявил глупостта да даде пари на онзи негодник и той се е отметнал, надявам се да не е опитал отново. След като разговаряхме, поразпитах този-онзи. Засега няма други подозрения, освен опит за подстрекаване към убийство. Ти чу ли нещо друго?

— Не — отвърнах.

— Страстта, Алекс, кара хората да вършат щури неща.

— Ричард е изпитвал страст към Джоан?

— Предполагам.

Повдигна ръкава си и погледна дамския си часовник „Ролекс“.

— Къде е хронометърът? — пошегувах се аз.

Джуди се усмихна.

— Съжалявам, Алекс. Много съм уморена. Освен това и аз не съм гладна. Има ли нещо друго?

— Искам да узная повече за Ерик.

— Както ти казах още при първия ни разговор, той е гений, перфекционист. Властна натура.

— Стейси каза, че е излизал с Али.

Кратко мълчание.

— Да, излизаха заедно. Преди година. Али каза, че бил малко особен. Опитвал се да я командва, затова го заряза.

Стейси бе казала, че брат й е скъсал с приятелката си. Тийнейджърска сапунена опера. Нима имаше значение?

— Явно се е метнал на Ричард — отбелязах.

— Изцяло прилича на него. Като ходеща ядрена бомба.

— А Стейси?

— Ти си неин терапевт. Какво мислиш?

— Не беше ли близка с Джоан?

— Защо питаш?

— Защото Ерик е бил край леглото на Джоан през последните й дни.

Джуди побутна чинията си.

— Алекс, мисля, че си останал с погрешно впечатление за отношенията между нас и семейство Дос. Бяхме съседи, приятели и партньори на тенис. Но през повечето време те пазеха проблемите си в тайна, а ние живеехме своя собствен живот. Ричард казал на Боб, че Стейси изглежда разсеяна. При редките ни срещи ми се струваше малко потисната и я изпратих при теб. Това е всичко. Не мога да поема по-голяма отговорност. Съжалявам, че не съм в състояние да помогна повече, но няма какво друго да ти кажа.

Стана, с гневна походка отиде при сервитьора ни, който разговаряше със свой колега, постоя там няколко секунди и му каза нещо, което го накара светкавично да се размърда. Тя се върна да допие питието си на крак.

— Сополанко. Чакам го, за да поискам сметката, а той обсъжда поредното си прослушване.

Обектът на гнева й не посмя да я погледне, когато дотича, сложи сметката на масата и побърза да изчезне. Джуди посегна към листа, но аз я изпреварих.

— Какво е това? — попита тя. — Опит за подкуп на съдия?

— Благодарност за отделеното време — отвърнах аз.

— Само това мога да ти дам — каза Джуди. — Време. Жар, но без да хвърля светлина.