Лудостта на владетелите [bg]

Въпреки това Иван е интелигентно момче, което много чете и се увлича от хрониките, запазили спомен за миналото на Русия. На 16 януари 1547 г. той е коронясан за цар на пищна церемония в богато украсения и завършващ с подобно на луковица кубе Успенски събор в Москва. Тази титла малко преди това е присвоена от великите князе на Москва, смятайки, че Москва е исторически приемник на Римската и на Византийската империя.

Иван расте с убеждението в своята полубожествена същност, към което го тласка и доктрината на Църквата. С мълчаливото съгласие или дори може би по настояване на митрополит Макарий той се освобождава от благородниците, които са го потискали като малък. Княз Андрей Шуйски е екзекутиран, но младият владетел показва, че е решен не само да отстрани болярите от техните позиции, но и да спечели благоволението на поданиците си. Той започва отдавна станалите наложителни реформи, създава връзки със Запада и насърчава по-специално контактите на Русия с Англия, където през 1555 г. е основана Руската търговска компания. Освен това Русия се разширява и териториално — завладени са областите на градовете Казан и Астрахан; така границите на Великото княжество се преместват на юг и запад — към Каспийско море и Уралските планини.

Въпреки че поддържа безразборни сексуални връзки (той дори признава, че е имал хомосексуални отношения с Богдан Белски), Иван Грозни изпитва топли чувства към своята първа съпруга Анастасия Романовна Захарина, потомка на стар болярски род. Един англичанин, посетил Русия по онова, време пише: