Танц със сенки [bg]

— Както бъде угодно на ваша светлост — нито един мускул не трепна по лицето на мъжа. — И аз не съм страж, милорд.

— Да, печатът е истински — каза най-накрая, след като внимателно беше разгледал писмото, и се поклони. — Още веднъж приемете искрените ми извинения за неудобството.

— Ето ти, за труда — насмешливо каза Змиорката и му подхвърли медна монета. Мъжът машинално я хвана и в очите му припламна гняв. Припламна и веднага угасна.

— Благодаря, ваша милост — поклони се той. — Ще запомня вашия дар.

Каретата тръгна и портите на имението останаха назад. Сега бавно се движехме през малък парк, водещ към дома на графа.

— Не трябваше да го унижаваш така, Змиорка — каза Миралисса след кратка пауза.

— В Гарак благородниците не са свикнали с учтиво отношение към простолюдието. Аз просто правя това, което ми повелява моят образ — безразлично сви рамене Змиорката.

— Тук не сме в Гарак и този човек е опасен.

— Знам, но просто направих това, което трябваше да се направи.

— Името на този човек е Мейло Труг — тихо каза шутът.

— Познаваш ли го?

— Да. Видях го преди пет години на турнира в чест на рождения ден на Пролетен Жасмин — малкия син на Сталкон. Спечели първо място в свободните схватки на пешаците. Майстор е на дългия меч.

— Да не те познае — промърморих притеснено.

— Не мисля. Аз го видях от трибуната, но той едва ли ме е видял.

Каретата спря пред дома. Всеки прозорец в къщата светеше. Вратата се отвори и слуги с емблеми на златен славей се поклониха в дълбок и учтив поклон.

Първи от каретата изскочи Кли-кли и без да губи време, започна да прави физиономии.

— Милорд, благородни господа! — поклони ни се човек, стиснал в ръката си масивен и богато украсен жезъл. — От името на граф Балистан Парграйд съм щастлив да ви приветствам! Следвайте ме, милорди, вас вече ви чакат.

Змиорката кимна. Човекът сякаш само това чакаше. Обърна се и ни поведе по килимена пътечка към сградата. Кли-кли настигна нашият предводител и започна да подскача пред него, звънейки весело с камбанки. Хералдът пък от своя страна се стараеше да не обръща внимание на мотаещия се в краката му гоблин.

Залата за приеми започваше веднага след вратата и в момента пращеше по шевовете от гости. Не мислех, че в Раненг и околностите му може да има толкова много благородници! А това беше само едната от войнстващите партии! Оставаха още Обури и Глигани. И те бяха не по-малко от Славеите.

Беше гъмжило от хора, които се перчеха с яркостта и богатството на дрехите си, както и с модните си прически, а ароматът на парфюмите направо задушаваше. Огледах с опитно око цялата зала, стараейки се да запазя презрително-скучаещия израз на лицето си. Да, бижутата на благородните дами бяха достатъчни за цяло драконовско съкровище. Имаше къде да се развихри човек…