Танц със сенки [bg]

Будалкал ме е!

Направих крачка към него, но гоблинът вече се беше скрил зад гърба на Бас и оттам ми се изплези. Сега, за да го докопам, ще трябва да заобикалям масата, а през това време малката гадинка със сигурност щеше да избяга.

— Ах, ти…

— Гарет, длъжен бях да развеселя всички и да повдигна моралния им дух! — обидено се оправда гоблинът. — Защо се ядосваш?!

Взех се в ръце.

— Гарет, имаш по-малко от четвърт час да се преоблечеш — напомни ми Змиорката.

Гаракецът вече беше облечен в предоставения му костюм. Истински херцог, кълна се в светлината! Лицето му, благодарение на магията на Миралисса, вече не беше толкова смугло. Черната коса светлееше и сега никой не би познал в Змиорката гаракец. Магията на елфийката щеше да действа само до утре сутринта.

— Уау! Змиорка! Така си направо готов за гаракския трон! — възхитено възкликна Медения. Бузата на Змиорката предателски потрепна.

— Кли-кли, а къде са моите дрехи?

Гоблинът подозрително ме изгледа, претегляйки шансовете си за дълъг живот, после се реши, пристъпи иззад Бас и изсумтя:

— Да вървим.

— Къде ще ходите, Гарет? — някак между другото попита Бас.

Пред него незабавно изникна Ел и студено предложи да го изпрати до стаята му. Бас се ухили, стана и последва елфа. Езикът на Невестулката до добро няма да го доведе.

Кли-кли ме заведе в стаята. На леглото старателно беше подредена цялата ми премяна. Огледах я със скептичен поглед и като се обърнах към Кли-кли, изръмжах:

— Подиграваш ли ми се?!

— Дори не си помислям — бързо отвърна гоблинът. — Какво не ти харесва този път?

— Ето това! Това не са дрехи, а паунов костюм!

— Всички херцози са малко пауни, Гарет. Това са най-нормални дрехи за благородник. Да не говорим за драланите. Те обичат пищните облекла.

— Алистан не се облича така!

— Алистан е капитан на кралската гвардия, а не дралан, когото са поканили на тържествен прием.

— Аз не съм дралан и ти го знаеш много добре! Освен това идея си нямам, как се облича всичко това?!

— Ще се справим — смело изтърси Кли-кли и, прехапал език, започна да разбърква скъпите парцалки.

Когато най-накрая гоблинът ме доведе до огледалото, аз загубих дар слово.

На себе си имах ослепително бяла копринена риза с тесни ръкави и ажурна яка, както и кадифен жакет в наситено син цвят със златни копчета и висока яка. Отдясно на гърдите се кипреше изкусно бродиран със сребърни нишки герб, представляващ плуг, порещ някакво поле. Бричовете бяха малко тесни и затова не много удобни. Следваха високи ботуши с бродерия, широк длан и половина пояс и кинжал от пееща стомана в скъпа ножница с дръжка от сивкава кост на огр. Целият този безумен костюм се допълваше с дълъг сатенен плащ с черна подплата, три пръстена с рубини, широкопола шапка със зелено перо и масивна златна тройно сплетена верига. Ако падна с такава верига в реката, не бих изплувал. Облеклото на Змиорката беше много по-богато от моето, но от това не ми ставаше по-леко.