Цитаделата на аутарха [bg]

34.

Ключът към вселената

След като чу всичко, учителят Палемон отиде до мъничката купчинка, представляваща моето имущество, и взе дръжката, ефеса и сребърния предпазител — всичко, което бе останало от Терминус Ест.

— Беше добър меч — каза той. — Почти ти подарих смъртта с него, но въпреки това бе добър меч.

— Винаги сме го носили с гордост и никога не сме намирали причина да се оплакваме от него.

Той въздъхна и дъхът му сякаш заседна в гърлото.

— Вече го няма. Острието прави меча, а не добавките му. Гилдията ще ги запази някъде заедно с плаща и паласката, защото са били твои. И векове след смъртта ни други старци като мен ще ги показват на чираците си. Жалко, че острието не се е запазило. Използвах го много години преди идването ти в гилдията и никога не съм си мислил, че ще бъде унищожено в бой с някакво дяволско оръжие. — Той остави дръжката от опал и се намръщи. — Какво те мъчи? Виждал съм хора, които не трепереха така дори когато им избождаха очите.

— Има много видове дяволски — както ги нарече — оръжия, срещу които стоманата не може да издържи. Видяхме някои от тях, когато бяхме в Орития. Десетки хиляди наши войници ги задържат с пики, копия и мечове, които не са така добре калени, колкото бе Терминус Ест. Засега успяват, защото енергийните оръжия на асцианите са малобройни, тъй като им липсват ресурси за производството им. Какво ще стане, ако Ърт се сдобие с Ново слънце? Ами ако асцианите успеят да използват енергията му по-добре от нас?

— Напълно възможно — потвърди учителят Палемон.

— Мислехме заедно със самодържците, които са поели по пътя преди нас — така да се каже, заедно с братята ни по гилдия. Учителят Малрубиус каза, че в наше време единствено нашият предшественик се е осмелил да се подложи на изпитанието. Когато се докосваме до умовете на станалите, често откриваме, че повечето от тях са се отказвали, защото са осъзнавали, че нашите врагове, които са запазили толкова много неща от древните науки, ще получат по-голямо предимство. Не е ли възможно да са прави?

Майстор Палемон дълго обмисляше, преди да отговори.

— Не зная. Ти ме смяташ за мъдър, защото съм те учил навремето, но аз не съм бил на север, за разлика от теб. Ти си виждал армиите на асцианите, аз — не. Ласкаеш ме, като питаш за мнението ми. И все пак… от думите ти излиза, че те са закостенели хора, които не могат да погледнат настрани от начертания им път. Бих допуснал, че много малко от тях изобщо мислят.