Еликсир в Ада [bg]

Ами другата жертва… Това направо си беше фасулска работа. Дори и едно дете можеше да проникне в перачницата, след като персоналът си тръгнеше, да влезе в сушилнята и да се облече с униформената престилка, за да го вземат за работник. Вярно, наложи се дълго да я чака, тъй като тя очевидно винаги имаше много работа. Но за сметка на това сетне извърши всичко съвсем професионално и в тъмното чу само пукота на искрите и шумоленето на пепелта, която се посипа на пода. А пък перачката така и не разбра какво й се случи.

Нямаше спор, че е много приятно да надзърнеш в разширените от ужас очи на жертвата, но понякога, когато убиваш жена, е по-добре да се откажеш от това удоволствие. Той знаеше как тези крехки създания умеят да пищят, сякаш вие сирена, и тогава половината Град разбираше, че някой ги е обидил.

В далечината се показаха мръсните стени на блока му, който представляваше стара пететажна панелна съборетина със социално предназначение. Трябваше му много време, докато свикне с ронещата се мазилка и пропадащото стълбище. Отначало пишеше жалби, възмущаваше се и чукаше на всички врати. Но нищо не му помогна. Тук никой не се интересуваше от справедливостта и никой не те питаше кой си бил на Земята. Казваха, че трябва да си благодарен, когато можеш да вършиш любимата си работа. Но можеш ли да наречеш една работа „любима“, след като първо й отдаваш целия си живот, а след това — и безбройните години след него?

Убиецът скочи от велосипеда и го задържа за кормилото. По-нататък щеше да продължи пеша. Все пак вече беше утро, улиците всеки момент щяха да се изпълнят с хора, а без велосипеда беше много по-лесно да се слее с тълпата.

Той вдигна очи и отново видя неоновата реклама на новия брой на вестник „Смърт“. Както би трябвало да се очаква, на първа страница предъвкваха „серията магически убийства в самото сърце на Града“. Този път там се мъдреше нова снимка на Калашников, която явно бе направена отдалеч. Той седеше в служебната си кола с още един копой, когото познаваше, а физиономиите и на двамата бяха напрегнати и разкривени, сякаш спореха яростно за нещо. Ако се съдеше по задния план на снимката, разговорът се водеше във вампирския квартал.

Наоколо почти нямаше хора, затова убиецът не се лиши от удоволствието да насочи показалец към недоволното лице на Калашников, сякаш се прицелваше.