Епидемия в рая [bg]

Закъснялата догадка я жегна в момента, когато непознатият стовари ръката си. Главата на блондинката с широко отворени очи отхвърча към бюрото, удари се в чекмеджето, отскочи и лекичко се завъртя като диня. Устата й се отвори с гримаса и изстреля думата, която така и не успя да изрече:

— Бип-бип-бип-бип-биииииииииииппп…

Звукът премина в свирене, а устните й престанаха да мърдат. Тялото на блондинката странно се изви, фосфоресцирайки, от гърдите до коленете й с проблясъци преминаха електрически искри, а откритите места по тялото й започнаха да избледняват. Кожата й стана почти прозрачна, а по нея, сякаш нарисувани от четката на художник, се появиха кръвоносни съдове, пронизващи плътта й със ситна мрежа от хиляди нишки. Без да обръща внимание на обезглавеното тяло, RL2 дръпна стола и седна делово пред компютъра. Първо затвори айсикюто и бързо прерови онези папки, в които можеха да са споменати подробности от разговорите й с него, а след това изтри файловете без възможност да бъдат възстановени. Сетне допълни някои неща, добавяйки нужната информация в пощенската кутия. RL2 се замисли за минута и остави пощенската кутия отворена. Трупът на пода изчезна напълно, а до крака на бюрото се сливаха с въздуха и умираха платинените кичури. Той постоя малко, изчаквайки блондинката да се превърне в сребриста прах, и се отдалечи в същата посока, от която дойде, без да остави никаква следа.

След около час в помещението блесна ярка светлина. Тракайки с мечовете си и трополейки със сандалите си, по коридорите тичаха десетки ангели на възмездието и оперативно заемаха ключови позиции. Най-отпред препускаше Вартоломей и издаваше кратки команди. След още десет минути в офиса се появиха Калашников, Малинин и Гавраил. И тримата бяха страшно развълнувани. Почти на бегом те се приближиха до бюрото на блондинката, на което стоеше отвореният лаптоп със светещ екран. Личеше си, че го бяха използвали съвсем наскоро. Вартоломей се втурна към тях, правейки остър завой, и едва не падна, тъй като настъпи развързаната каишка на сандала си.

— Претърсихме всичко. Няма я в сградата. Сигурно е — изстреля той на един дъх.

— Изпратете хора да огледат околността — подхвърли Гавраил.

Калашников потърка уморено чело.

— Закъсняхме — рече тихо. — Явно някой я е предупредил.

— Тук няма кой да я предупреди — отсече Вартоломей. — Лаели… — Той замълча, но бързо се овладя. — Лаели е поставена под тайно наблюдение на тренировъчната база. На представителите ни на Земята са изпратени архивни снимки и подробно описание на Локи и Раел. В Небесната канцелария не е останал нито един неин съучастник.