Епидемия в рая [bg]

— Аха, значи вече разбирате, така ли? — подсмихна се злобно Раел. — Добре, щом не искате да се молите, Адът с радост ще ви приеме и така. Пукнете, негодници!

Тя вдигна ръцете си с пистолетите към тавана, а когато отново ги върна в предишното положение, от разтрепераните върхове на пръстите й изригна пламък, който се устреми като безпощадна вълна право към разкривените от ужас лица…

Руслик и Колян наблюдаваха с почуда странните метаморфози, които ставаха на втория етаж на сградата. Първо цялото жилище се разтресе като от силен взрив, след това стъклата на три прозореца се пръснаха и полетяха навън, а до двамата приятели достигаха диви крясъци. Пламъците излязоха от почернелите рамки на прозорците и лакомо облизаха съседните дървета.

Руслик погледна недопушения джойнт, а сетне премести поглед към сградата.

— Яко ме гепи това нещо — подкрепи го изплашеният Колян. — Кажи на чичо си, че никога повече няма да пуша таджикска трева. Не знам какво е набутал вътре, ама е много силна. Никога досега не ме е перкало така.

След десетина минути от горящата сграда излезе същото онова парче, което преди малко влезе вътре. Изглеждаше много доволна и щастлива и вървеше, преметнала шлифера си през рамо, сякаш не й беше студено. Тя мина покрай тях, подсвирквайки си, и изтупа пепелта от косата си. Усмихна се на момчетата, махна им с изцапаното си със сажди крило, зави в пресечката и се изгуби от очите им. Тракането на токчетата й заглъхваше близо минута. На снега остана да се търкаля една обгорена маска, разкъсана наполовина.