![Лондонски мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/7/londonski-mostove-bg-download.jpg)
Лондонски мостове [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #10
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542604017
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лондонски мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрата книга на Джеймс Патерсън до момента. Вашингтон Поуст
В такъв случай дали не беше банкерът на Вълка? И докъде можеше да ни отведе тази следа?
Никак не ми се искаше да си го призная, но нямах друг изход: Вълка отново бе спечелил.
108.
Претърсихме още веднъж цялото имение сантиметър по сантиметър, въпреки заплахите на дъщерята.
Длъжен съм да призная, че къщата беше удивително скъпо обзаведена, претъпкана с антики и произведения на изкуството. Санди сподели с мен, че този Аглионби може би се е стараел да имитира разкоша в недалеч разположената вила „Ла Фиорентина“, която единодушно е призната от архитектите за най-красивата къща в света. Банкерът явно притежаваше изискан вкус и можеше да претендира, че е в състояние да си позволи подобен невероятен лукс. Навсякъде се виждаха изящни ръчно изработени мебели от епохата на Луи XIV, както и свещници в стил Луи XV; много стари ориенталски килими; китайски паравани и пана; прекрасни гоблени; класически и модерни картини красяха почти всяка стена в просторната вила. Творби на Фрагонар29, Гоя, Питер Брьогел30. Дали всичко това бе финансирано от Вълка? Но защо не? Нали притежаваше над два милиарда долара?
Събрахме „заподозрените“ в залата за билярд, където заварихме три билярдни маси и два пъти по толкова плюшени дивани, каквито имаше и в централната всекидневна. И тук цареше същият строго официален стил на вътрешното обзавеждане. Дали някой знаеше нещо за Вълка? По-вероятно беше да познават Парис и Ники Хилтън…
— Някой желае ли да говори от името на цялата група? — обърна се към тях командирът на отряда от френски полицаи.
Никой не се нагърби с ролята на доброволец. Те или нищо не знаеха, или им бе заповядано нищо да не споделят.
— Добре тогава, нека да ги разделим. Още сега започваме индивидуалните разпити. Все някой трябва да проговори — предупреди командирът.
И тъй като никой не ми предложи да участвам в тези разпити, излязох навън и поех към морския бряг. Дали не ни бяха насочили съзнателно към тази фалшива следа? Всички игри на Вълка, стратегиите и контрастратегиите му бяха безпогрешни още от самото начало. Защо да спира точно сега?
Видях един огромен покрит дървен навес за лодки. Намираше се на около стотина метра от голямата къща. Но какво всъщност бе това? Някой бе преустроил остарелия пристан в нещо като гараж, където имаше внушителна колекция от над тридесетина много скъпи спортни коли и луксозни седани. Може би най-после това бе някаква следа. Доказателство, че Вълка е използвал имението. Или отново бе поредната уловка, примамка за нас, просто за да ни подразни?
Стоях замислен между този странен гараж и морския бряг, когато сякаш целият ад се стовари върху нас.
109.
Всичко, с което той разполагаше, бе само едно късче от мозайката, неговото парченце от пъзела, неговата роля в тази ужасна мисия. Но това беше повече от достатъчно. Бари Нафис знаеше, че се предвижда полицейска акция в това имение във Вилфранш сюр Мер и че до един час хората там ще загинат, включително неговите приятели и онова момиче, с което спеше напоследък — една манекенка от Хамбург. Радост за окото, но доста скъпа.
Екипите от френската армия и полиция вече бяха завзели имението. А сега бе ред на Бари да се залови за работа, да изпълни своя ангажимент. Той не проумяваше за какво бе всичко това, знаеше само, че трябва да бъде свършено.
Когато зави по магистралата D-125, му се стори, че вече е закъснял прекалено много. Но нали бе получил стриктни заповеди. Очевидно някой бе предвидил всичко, което би могло да се случи.
Вълка беше наясно какво предстоеше — той имаше очи дори на гърба си, нищо не оставаше скрито за него!
Това бе всичко, което Бари Нафис знаеше — и само това го интересуваше. Бяха му платили предварително, въпреки че това нямаше кой знае какъв смисъл за него и дори му бе доста неприятно. Защо трябваше да бъдат избити и осакатени толкова много хора?
Преди половин час той бе получил от голямата къща уговорения сигнал по радиочестотата — това бе позвъняването, което го бе събудило, докато спеше в своята хотелска стая.
29
Жан-Оноре Фрагонар (1732–1806). Френски живописец и график, автор на „Откраднатата целувка“. — Б.пр.
30
Питер Брьогел, наричан Брьогел старши или Селянина (1525–1569) — нидерландски живописец, известен с „Триумфът на смъртта“ и „Слепците“, баща на Питер Брьогел младши и Ян Брьогел. — Б.пр.